Битката е спечелена с измама

Битката е спечелена с измама, но войната не е свършила 

Войната отвори със своята свита вездесъщият Михаил Неделчев за присвояване на шуменската литературна награда „Иван Пейчев“. Впрочем той ги поведе само в битка, мобилизирайки главно настървената група от местни литератори – негови ученици и съмишленици. Но неразчетената от тях самите тактика и боравеното с непочтени средства удължи битката и тя прерасна наистина във война. А нали всички знаем – на война е като на война. Тя се печели само с висок дух, преданост към идеал и Отечество и достойни оръжия. За съжаление целият този арсенал от необходимости за честна победа липсваше на сборната свита под пътеводното ръководство на неуморния интелектуален биткаджия Михаил Неделчев. Затова и бързо, автоматично прибягнаха към измамите и манипулациите. Със заблудите не успяха, тъй като нямаше как да прескочат договора между общината и Съюза на българските писатели. Финтът им не мина пред кмета, който не пренебрегна писмото на председателя на СБП Боян Ангелов до него, с което разкрива измамите им и тяхната манипулация, вследствие на което договорът е обезсилен и журито за определяне на носителя на наградата „Иван Пейчев“ е съставено без представители на СБП. Така се прави втори финт – да не се вземат под внимание и да не се разгледат предложенията на писателския съюз и се спечели от раз за нагласения техен кандидат. Да, ама не, защото кметът отменя решението и свитата остава с пръст в уста. Но Михаил Неделчев не свива знамена, а сплотява под тях свитата си за решителната битка. С числен превес в журито и с обидни за поезията на Иван Пейчев аргументи наградата се присъжда на Петър Чухов.

Имам принцип да не говоря против събратя, но и мен ме обзе ужас и гняв този аморален, осъдителен акт на тази клика.

Трябва нищо да не разбираш от литература, да си крайно безпринципен и нечистоплътен, за да туриш кръст на Валентина Радинска – предложението на Съюза на българските писатели – и да си плюеш на сурата, давайки предимство на Чухов. Бил бележит творец, носител на модерното начало в поезията, име на поет от първа класа. Абе хора, вие имате ли елементарна етика? А притежавате ли необходимите ви за такива особени случаи рецептори за оценка на поетическо изкуство? Не съм опонент, нито от близките на поетесата Валентина Радинска, но винаги съм чувствал, знаел и приемал за себе си безрезервно, че тя е една от най-истинските, най-ярките и изявени поети на България. Стиховете Ј са красиви, метафорични, с изящен език, с корени в традиционната българска поетика. И модерни, тоест съвременни. Да, модерни, не модернистични! Каквито са всъщност тези в наградената книга на П. Чухов. С две думи – много са допирните точки в стиховете на Иван Пейчев и Валентина Радинска, главното основание за присъждане по принцип наградите на името на изтъкнат писател или поет. А стиховете на носителя на наградата и на блестящия Иван Пейчев взаимно се изключват. В този смисъл деянието е унизително за светлото име на един от най-българските поети. И върху бляскавото поетическо море на Иван Пейчев бе хвърлена мръсна пяна, която рано или късно времето ще отмие.

И така – боят не се състоя, подмолно битката бе спечелена, но войната не е свършила.

Защото всъщност войната е срещу водещия, вазовския Съюз на българските писатели. И аз поздравявам Боян Ангелов за непримиримостта му в отстояването принципите на дейността на Съюза и отпора му на атаките и попълзновенията срещу неговите устои. На всички негови противници и най-вече на Михаил Неделчевци ще припомня само, че те даваха мило и драго да бъдат приети за редовни членове, с години го обикаляха като палета   за място в сградата на „Ангел Кънчев“ 5. Сега бълват огън и жупел по неговото име, но всуе се морят. Сградата е с непоклатими основи, тя продължава да се въздига и никакви нейни рушители няма да успеят. Няма!

Би трябвало върлите опоненти да са вече наясно, че все по-трудно ще им е да заграбват дейности, институции и територии. И мераците на Михаил Неделчев ще се прекършат в непочтените му битки, ще се налага да отстъпва от пиедестали и форуми, които е окупирал незаслужено. Макар „заслужена“ окупация да няма. Както например е с Поморие, където продължава да раздава почести и награди с името на колоса Пейо Яворов.

Битката всъщност е спечелена, защото  СБП се оттегля от недостойния фарс, в който е превърната наградата, носеща името на безсмъртния Иван Пейчев! Постмодерните времена привършват като всичко временно и нещата постепенно застават по местата си. Иде ред да се произнесе българската памет и да прозвучи истинското българско поетическо Слово.

Петър Андасаров