Богат е светът на художничката и поетесата Текла Алексиева

Поезията е най-синтетичното изкуство и е неразделно с това на художника

Откъде идех, накъде вървях, за къде се бях запътил и как се спрях пред един неочакван, непознат, само назоваван от други свят. Не знаех, но знам, че влязох грабнат като от буреносен вятър или настървена морска вълна и се озовах в него омагьосан. Омагьосан от ярки бои и отблясъци от тях, от шарки, сияния техни, които грабнаха очите ми, не само тях – сърцето ми грабнаха; и още – грабнаха мислите ми. А мислите се заразхождаха из цветовете и сиянията, които сгряваха погледа ми, събудиха ритъм в сърцето ми и продължиха да витаят из този свят на художничката. На Текла. Бях чул и прочел бях вече от хора с големи и уважавани имена, че е талантлива, оригинална е, със свои характер и свои светове. Да, тя бе живяла и аз като се озовах пред втори праг, впрочем пред нов праг на друг свят, разбрах, че живее и в още един – този на святото слово, кирило-методиевото. По-точно – в света на мълчаливите, на говорящите, на излъчващите мъдрост и предизвикващи сълза и вик до Бога, думи. Влязох вече по-свободно в този познат ми от присъствието на думи, друг свят, но любознателността и любопитството ми тръгнаха по всички посоки с присъщото му настървение.

                                 Текла Алексиева

Изненадан бях, разбира се. Имах съдбовно съприкосновение с изкуството на словото и на цветовата палитра на големия, непрежалим от мен Георги Трифонов, сега ми предстоеше да извървя пространствата, наситени също с цветове и слова.

Текла Алексиева бе изписано на привлекателната корица, мъдро нарисувана, на стихосбирката й „Неусетно”. И се втурнах, не знам за кой ли път да чета, да чета наредените думи в поетични редове, в стихотворенията. Боже, та аз имах работа с майсторски сътворени творби, защото бяха все с правилата на стихосложението – с определен стъпков ритъм, повечето от тях с красиви, смислови рими. И характерните асонансови, които се родеят с нюансовите полуцветове в художеството.

Над всичко се извисяваха нарисуваните от самата авторка на поетичните изповеди аркани на картите таро. Аз разбирам, че имам среща с роден творец, когато неговата дума ме води към познание, когато тя ражда звук, състояние, друга дума. И когато не ме занимава с лековати фрази, а открива нейната мисъл нова мисъл у мене.

И, ето вече  дни, вечерни часове и нощни мигновения аз съм си в тези два свята на Текла, а той изведнъж се оказа един – роден от художничката и поетесата Текла Алексиева. Защо е един ли този свят, ами защото така го възприеха моите рецептори, а не им беше трудно, тъй като между тези два красиви и мъдри свята има хармония. А се знае, че поезията е най-синтетичното изкуство и е неразделно с това на художника. Аз се озовах пред прага на тези две изкуства на Текла, влязох в техните светове, от тях чувството и мислите ми растат, хубаво ми е повечко време да преживявам красотата им, очите ми да са пълни с цвят и съцветия, сърцето ми да забавя и засилва ритъма си, а новите ми мисли да намират своето място в обогатеното ми подсъзнание. И знам, че дълго ще съм в този свят, дълго. И ще благославям светлия неин сътворител – обаятелната, талантливата, неповторимата Текла Алексиева. С благодарност!

Петър Андасаров

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →