На 11 декември 2025 г. в рамките на 52. Международен панаир на книгата член-кор. ВЛАДКО ПАНАЙОТОВ представи мемоарната си книга “Корона от превратности” (изд. “Български писател”, 2024).
Събитието се водеше от д-р Анжела Димчева – редактор на книгата и автор на послеслов в нея.
Кратко слово за личността и творческите изяви на Владко Панайотов произнесе Боян Ангелов – председател на СБП и директор на издателство “Български писател”.
Самият автор забавляваше публиката с мултимедия със снимки от книгата и разказваше истории от личните си срещи с известни личности не само от България, но и от неговите пътешествия по света. Анжела Димчева каза: “Чрез наратива на новата си книга Владко Панайотов поднася на читателя една своеобразна „Корона от превратности“. Собственият му житейски опит е низ от странни, случайни, но и предизвикани събития, в които той е ту главен участник, ту наблюдател. Съзнанието на писателя запечатва графиката на случилото се, обработва психическата музика и вътрешния колорит, с които изпъкват персонажите по траекторията на мига, за да минат години и той да пренесе на белия лист не просто спомен, а есенцията на живота. Владко Панайотов е съумял да отвори прозореца към една епоха – без да се съобразява с пяната на политическия тренд. Тази книга е еклектична като структура, но хармонична като тоналност, защото реалността се проектира през емоцията и интуицията на автора. В първата част, озаглавена „Пъзел от времена и хора“, най-ясно личи този подход – всеки от включените разкази се базира на автентични герои и случки, но художническото око е намерило ядрото от драматичност, което да завихри сюжета и да изпълни същността и ролята на жанра, зададени някога от Дончо Цончев: „Интригата в един къс разказ може да бъде огромна. В един къс разказ може да се огледа една цяла, впечатляваща, страшна съдба“. Темите на разказите са различни, но проблемите, които носят основните послания, обхващат няколко морални категории: страданието, отчуждението, лицемерието, греха и възмездието. И над всичко е простряна ръката на Съдбата, независимо дали авторът визира българската действителност, или ни пренася в екзотиката на Латинска Америка. Той разказва от първо лице, монологът е разговорен, читателят има усещането, че всичко се развива пред очите му”.
