На 7 октомври 2025 г. почитателите на поезията от гр. Перник изживяха едно стойностно литературно събитие в галерия „Марин Гогев“, НЧ „Съзнание – 1922“. Ръководството на читалището организира творческа вечер на поетесата Катя Кремзер, която представи две поетични книги: „Точка на доверие“ и „Дланите на Господ“, издания на ИК „Персей“.
Анна Савова – уредник на галерията, беше водеща на събитието и прочете поздравителен адрес, в който се казва: „Подарък за нас са Вашето творчество, Вашето вдъхновение и Вашата личност! Дерзайте и поддържайте тази необикновена енергия…“ Предишното гостуване на Катя Кремзер тук е било на 22 март 2016 г. Затова публиката с радост приветства нейния рецитал.
И на двете книги художник е д-р Райна Дамяни, а д-р Анжела Димчева, която е редактор и рецензент, говори за темите и посланията на авторката.
В нейната рецензия се казва:
„Катя Кремзер се вълнува от темата за изчезващата доброта, от липсата на човечност, толерантност и стремеж за духовно извисяване. Християнските добродетели останаха само в религиозните текстове, те не възпитават новите поколения, а милиони душѝ са обречени на самота. Тази трагика в цивилизационната спирала е провокирала поетесата да напише стихотворението „Ангелите ангели обичат“, където четем:
И ако Бог изпрати някой тъжен ангел,
с идеята да не оставаш сам,
ще трябва страшно дълго вън да чака,
пред сключените порти на духа.
И тук припомням следната мисъл на Алфред дьо Вини: „Единствено ценно е човешкото съчувствие, милостта; никаква природна красота не може да се сравни с красотата на душата, особено с величието на страданието“. Истинската, разтърсваща и пречистваща поезия не е просто една изповед – в превръщането на личното в естетико-етическа словесна фигура са привнесени емоции, въображение, психическа енергия, абстрактна конотативност… И всичко това придава на страданието памет. Която сама търси своето отпечатване върху белия лист…
Нищо не е в състояние да спре един поет да пише – нито критическите отрицания, нито публичното хейтърство. Дишането на поета е дишане и издишване на атоми от образи, видения, ритъм, очаквано и неочаквано. „От изобретяването му насам писането е опит да се предотврати смъртта“ – казва Юлия Кръстева.
Така и Катя Кремзер съзира, че „розите са думите на Бога, / езикът, който всеки би разбрал…“ („Езикът на розите“). Тя изобразява уханията на всеки сезон с метафори и сравнения, които читателят запомня: лятото е кристална топка, а снегът е красив молебен.
Да си влюбен в 21. век не е ретро – обичащото женско начало побеждава всяка умора и несправедливост, всяка инертност, ревност и параноя. Душата има очи, които излъчват обещания – на тях се крепи бъдещето. В поезията на Катя Кремзер властва хедонистичното начало – насладата от живота, разбирането на Другия, добротата към всички живи и неживи компоненти на света. Поетесата изповядва култ към добротворчеството, пристрастие към простите човешки радости, към паяжината на спомените, защото всичко има смисъл, когато светът е умален до двама души в една душа. Само тогава те са „отгледали вълшебно цвете“.
На събитието присъстваха авторите Таня Симеонова, Румен Владимиров, Радостина Милева, художникът Китан Китанов и Галя Асенова от Регионалната библиотека – Перник, по чиято поканата беше организирано гостуването. В последвалия рецитал Катя Кремзер прочете десетина стихотворения и благодари на публиката, че в дъждовното време е откликнала на поканата. Тя отговори на множество въпроси, тъй като почитателите на поезията се интересуваха от биографията и импулсите, които движат творческата ѝ енергия.
