Семейният тандем Георги Данчев – Невена Луканова отбелязва 50 години творчество
Под мотото „Нежността и жестокостта на битието“ в изисканото пространство на Музей-галерия „Анел“ са подредени впечатляващи като количество и естетическа стойност творби: 50 пластики в бронз и гипс в компанията на 34 рисунки, дело на Георги Данчев, и 25 колажа на Невена Луканова. Изложбата на двамата автори отбелязва 50 години творческа дейност между две столетия, а всъщност и между две хилядолетия. Столичани и гостите на София биха могли да я разгледат до 23 февруари 2025 г.
Куратор на тази сложна като идея и реализация експозиция е изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева. Вернисажът привлече в залите на галерията над 150 ценители на живописта, сред които бяха дипломати (от посолствата на Сърбия и Иран в България), изкуствоведи, художници, писатели, музиканти и общественици. Те бяха посрещани лично от собственика на галерията Ангел Симеонов – поет, бизнесмен и меценат на изкуствата.
Специално за вестник „Труд нюз“ Георги Данчев сподели лични подробности във видео материал, заснет от журналиста Емил Дриндолов: „В тази изложба няма почти нищо, което да е направено по поръчка. Каквото ме е вълнувало – това съм търсил и правил. Според вълнението си решавам как да го изградя, да го моделирам, да го представя. С една дума, не робувам на стил, робувам на настроенията си. Вгледайте се в скулптурата „Майчинство“ – тя излъчва нежност, в нея виждате една застинала любов… Пролетта ме вдъхновява, особено темата за плодородието. Чрез пластиката „Изповед“ съм се опитал да изобразя един храм. „Античен диалог“ представя връзката между небето и земята, между човека и космоса, човешкото и божественото. Чрез пластиката „Впряг“ показвам, че всеки тегли своя път и не трябва да се доверява на другите. „Дон Кихот“ не копира други представи, той е чисто мое решение (1996) – по същото време изваях и „Митичен кон“. В основата на моите принципи поставям мисълта: „По-добре да изпитам на кръпките успеха, отколкото да взема чужда дреха“.
Пред ценителите на съвременното изкуство Пламена Димитрова-Рачева разясни подробно концепцията на изложбата и спецификите на двата авторски почерка. „Изкуството им е метафора, обединяваща практики от предходни епохи — древни, но все още приложими в съвременното изкуство, както чрез медии, така и чрез идеи. И двамата носят в биографиите си опит от обучението си в НХА — Георги Данчев в скулптура при проф. Секул Крумов, а преди това – в каменоделството; Невена Луканова — в текстила. Това обяснява и широкия спектър на творчеството им в областта на монументалната и кавалетна скулптура, монументално-декоративното изкуство на керамиката, както и малката пластика, портрета и живописта.
Творчеството на Георги Данчев е представено с пластики в бронз и гипс, както и с рисунки – ескизи, проекти, акварели, туш и акрил върху велтърна хартия. Изпълнени с артистична свобода, те запечатват уникални творчески моменти от ежедневието, когато се раждат идеи за нови творби. Тези произведения изразяват желанието на художника да трансформира пластиката в живопис и калиграфия, като символизира знаци. Съпоставката на рисунките със скулптурата в изложбата представлява биографичен разказ за живота на Данчев, израз на неговите емоционални преживявания, вълнения и размисли. Целта е да се открие разнообразието на сътвореното още от най-ранните му произведения, напр. „Бриз“ (1983) – малка пластика в бронз, посветена на известната певица Йорданка Христова. Скулптурите запазват своето символно звучене през годините, като следват принципите на изразителност на формите и динамизъм, при който пространството става част от фигурите. Ажурността, финесът на детайлите, ритмиката на силуетите и специалното отношение към постаментите са основни стилови характеристики на произведенията му. Като майстор и познавач на камъка, Данчев подбира специални скални, речни и полускъпоценни камъни за постаментите на пластиките, които се вписват в композицията и допринасят за естетическата им цялост.
Темите в неговото творчество обхващат митологичния, историческия и легендарния живот, природния свят, социални и общочовешки проблеми, включително в емблематични произведения като „Племенна пирамида“ (2000), „Античен диалог“ (1998), „Венера“ (2003), „Крилата сирена“ (2007), „Покръстване“ (1990), „Жълта преса“ (1995), „Бюджет“ (2009), „Дон Кихот“ (2005), „Тотем – Разпятие“ (2000), „Излитаща пеперуда“, „Композиция с глигани“, „Улов“ (2000), „Вредни емисии“ и „Енергиен дух“ (1986), „Майчинство“ (2000), „Изповед“ (1983) и др.
Признания за таланта на Георги Данчев идват още с първите отзиви за неговото изкуство, в които се акцентира на пластичността на кавалетна скулптура, в която формоизграждането е постигнато чрез експресивното въздействие на биологичните форми и структури. Определен като автор с „суверенен пластичен език, търсещ играта на светлината и сянката“, в изложбата той поставя в център творбата си „Огледало“.
Ето и неговото послание към публиката:
Георги Данчев: „Живеем във време разделно. Старото е още трудно преодолимо, новото все още е крехко. Животът на прехода кара човека да се лута между променените ценностни системи — Добро/Лошо, хубаво/прекрасно изкуство, бизнес. За да оцелееш, трябва да знаеш къде си, да разбереш мястото си във времето и да не забравяш класическите истини за етика и човешко достойнство. Трябва да се променяш и усъвършенстваш, за да си подготвен, когато дойде твоят миг и шанс. Когато го изживееш, трябва да наложиш ценностната си система за доброто на обществото и да помогнеш на онези, които се лутат между старото и новото. А „пеещите и плачещи мелодии“ идват от трудните времена, от изострената чувствителност на твореца в обществото.“
Пламена Димитрова Рачева определя Невена Луканова-Вени като авангарден и нестандартен талант, авантюрист и добър керамик. „В изложбата тя е „Нежността на битието“, представена чрез колажи, които сякаш са изтъкани от поезия, емоции, драми и любов. Тази колекция предлага абстрактни изображения, които осмислят живота без конкретни образи. Синтетичният език на колажа откроява нейния индивидуален стил в живописта, графиката и рисунката, както и в областта на приложните изкуства — керамика, текстил и декоративна пластика. Колажите на Невена Луканова внушават магичен и поетичен синтез на реалност и нереалност, преплетени в едно цяло. Като една съвременна Арахна, тя следва нишката на живота през изкуството, което превръща в свой автономен свят. Пространството в картините е двумерно, с близък детайл, а формите се плетат ритмично в една плоскост, която е разглеждана, съзерцавана и усещана. Темите на творбите са свързани с житейски преживявания и човешки отношения, като „Танц“ (2010), „Веселие“ (2022), „Разговор“ (2015), „Тъга“ (2010), „Мистерия“ (2020), „Вълшебство“ (2020), „Игра“ (2020), „Пътища“ (2010) и други. През абстракцията в своите произведения Невена изразява духовното и творческото си разбиране на света и човека. Така различни материали като хартия, бои, лепила и пасти изгубват своята вещественост, оставяйки на преден план живописния образ на една безкрайност, родена в нейното въображение.“
Самата Невена Луканова се обърна към своите почитатели с думите: „Колажът се прави, когато си натрупал много знания, защото се прилагат различни техники: да се рисува, да се лепи, да се добавят нови и нови елементи. Тематиката може да бъде всякаква. Учила съм много, усвоявайки различни техники. Реално животът ми е цял колаж“.
Очевидно абстрактното изкуство преживява ренесанс в 21. век, то чертае нови тенденции в полето на родното изкуство – най-важното за зрителя вече не е геометричната или цветова игра, а енергията, която излъчва колажът.
