Клуб „Слово“ проведе своята втора поредна среща с почитатели и приятели на знаменитата българска поетеса Елисавета Багряна. Събитието се водеше от Добрин Добрев Финиотис и се състоя в „Дом Дора Габе“ на Съюза на българските писатели под надслов „Сънища от разни времена“ – лирична мозайка по стихове на Елисавета Багряна.
Финиотис разказа накратко за възстановяването на дома и превръщането му в музей, отбелязвайки, че Дора Габе и Елисавета Багряна са били най-близки приятелки: „Тези две велики поетеси никога не са били в лоши отношения. Разгледайте албумите, които сме подредили тук, и ще видите техните посвещения – десетки снимки и автографи с обич една към друга. Това го могат само две поетеси от техния ранг“.
Екатерина Йорданова – председател на Жени ГЕРБ и инициатор за създаването на клуб „Слово“, благодари за гостоприемството на Съюза на българските писатели, отбелязвайки: „Ние създадохме клуб „Слово“, за да обединим пишещите жени на България и мъжете, пишещи за жени. Нашата организация се занимава с женски теми с подкрепата па ПП ГЕРБ, за да реализираме наши инициативи. Имаме няколко клуба – клуб „Роза дамасцена“ – подпомагаме родните производители на розово масло; клуб „Занаяти“ – представяме различни занаяти в училищата, за да могат децата да се докоснат до различни занаяти; клуб „Пчела“ – чрез него подкрепяме пчеларите и насърчаваме употребата на български мед и пчелни продукти, поддържаме Музея на пчелата в София, засаждаме медоносни растения. Вярваме, че културата е изключително важна за развитие на отношенията между държавите. В тези клубове по интереси ние не говорим за политика – в клуб „Слово“ отдаваме почит към творците преди нас, запознаваме се със съвременни писатели и новите им произведения“.
Доайенът сред поетите на СБП – сладкодумецът Найден Вълчев – разказа спомени за поетесата, с която е работил в близост над 20 години в редакцията на сп. „Септември“ – случките прескачаха времена и разстояния, радости и тъги, навлизаха в интимни моменти.
Неостаряващият Найден Вълчев, който е на 97 години, но паметта му е все така свежа, изрецитира своето стихотворение „Видение в бяло“:
Вървяхме с уморената Елисавета Багряна,
вървяхме бавно по улица „Ангел Кънчев“
и на пресечката с улица „Парчевич“
тя каза:
– Ето го стълбището.
Старите каменни стъпала.
Отивах при художницата, която ме рисуваше.
Бях със бяла рокля, с бяла шапка.
Изпращаше ме Йордан Йовков…
Когато се обърнах – да му кимна
за довиждане и да позвъня, го видях:
стои на тротоара и не си тръгва.
– Постойте така… да Ви погледам…
тихо рече той.
После широката врата се отвори
и аз застанах пред статива.
…Ето ги старите каменни стъпала.
Виждам авторът на „Женско сърце“
как стои на тротоара и гледа
към авторката на „Сърце човешко“,
която е цялата в бяло.
Над София се спуска бавно вечерта.
Като над сън и над мечта.
Анжела Димчева говори за Багряна и творчеството ѝ, като се спря основно на стихотворението „Сънища от разни времена“: „До голяма степен тази творба събира в себе си най-важните характеристики на поетическия стил, на образната система на Багряна, на онази виталност и освободеност, която тя първа налага в дамската поезия на България. До появата на нейните книги другите поетеси подчиняват стиха си на битово-пейзажния модел. Багряна е тази личност-новатор, променила завинаги погледа на жената. Променила дързостта ѝ да изрази открито протеста си срещу доминиращата мъжка сила в обществото, променила завинаги и говора за същността на любовта, за равноправието в интимния свят на двама влюбени“.
Внучката Елисавета Шапкарева и правнукът Любомир Талев също се върнаха назад в годините.
Тяхното детство е белязано от много топли семейни спомени с известната им баба – от ежедневието, през приятелствата на Багряна с Емилиян Станев, до отношенията на Елисавета Багряна с нейния син Любомир Шапкарев.
Прозвучаха стихове на Багряна (в изпълнение на Добрин Финиотис и Стоянка Боянова), а звукозаписът ни даде възможност да чуем топлия глас на Вечната и Святата, което трогна до сълзи присъстващите.
Стана дума и за преводите на Багряна на чужди езици – в илюстрация на този факт Владимир Дворецки изпълни стихотворението „Стихии“ на Багряна на английски език в превод на Кевин Айърланд, който през 1969 г. работи в София-прес и превежда около 200 стихотворения на Багряна: „Той е схванал духа на поезията на Багряна, а книгата, която тогава се издава, съдържа 10 стихотворения“.
Младият литературен критик и преподавател по литература Петър Михайлов с болка спомена, че Багряна не се изучава достойно и достатъчно в програмите на българските училища. Присъстващите съобщиха и за други класици, отстранени от програмите.
Екатерина Йорданова се включи в дебата за забравените и отстранени от изучаване известни писатели, заявявайки, че това спешно трябва да се поправи чрез разговори в Министерство на образованието и съответните комисии в Парламента. Срещата завърши отново с гласа на Елисавета Багряна (изпълнение на стихотворението „Потомка“), а всеки от присъстващите се беше тихо вглъбил в себе си, за да съхрани паметта за Багряна, памет, която извикваме, за да върнем самочувствието си, че сме потомци на велика нация, дала забележителни творци на света, каквато е и Елисавета Багряна.
Потомка
Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя –
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
