НАДЯ КЕХЛИБАРЕВА
БЕЗСМЪРТИЕ
Оттук преминах – пияна от радост.
Оттук преминах – цялата в рани.
Следите от стъпки след мен ще изглади
големия вятър… Брега ще остане.
Ще рухват високи крайморски дървета
в градините,
от ураган разорани.
Жевее ли, боже, по-дълго от цвете
Човешката песен… Брега ще остане.
Из стихосбирката „Моряшка Земя“
НАДМОГВАНЕ
Не е откритие голямо:
От раждането си
към смърт вървим.
За живите посока друга няма.
Прищявка на природата, закон неотменим.
А колко искаш в дните преброени
сърце да имаш за летеж.
На хора, от вихрушка брулени,
на хора изранени
от своя дъх да раздадеш.
А колко искаш в нощите си късни
звезда от собствената гръд
да извлечеш ли, да откъснеш ли –
щом и светулката огрява нечий път.
И мост да хвърлиш ти към бъднините –
от сенките по-лек, по-жилав от мечта.
Защото тайнствен възел тука се разплита:
Изгаряме в сегашното,
а в бъдното надмогваме смъртта.
Из стихосбирката „Един живот не стига“
В ПРАЗНАТА ЧЕРКВА
Черква без кандило. И без слово.
Няма вече никой от амвона.
Само бляска
с красота сурова
старата созополска икона.
Кой със слънце четките накваси?
Кой изписа нимбата-корона?
И дари с лицето на жена си
старата созополска икона?
Мургава стопанка-пепеляшка,
притеснено
седнала на трона.
И в ръцете ѝ – дете моряшко.
Старата созополска икона.
Отзвъняха богове и притчи
в моя век,
епоха електронна…
А ме гледа млада и магична
старата созополска икона.
Из стихосбирката „Един живот не стига“
***
На лунна светлина каква е
иззад камъшите реката?
Навярно цялата сияе
и към морето слиза, слиза,
нашила едри люспи злато
по дългата си риза…
Из стихосбирката „Момчето и нощта“
ВИШНЕВО
Залеза нещо пише
с дълго перо над баирите.
Кошница пълна с вишни,
нашата бяла врата намира.
Вече посяга детето, лакомо диша.
Кой ще опази от своята рожба такъв подарък?
Няма радост излишна,
както повтаря поверие старо.
Свързва баирите вишнева нишка.
Колко петна по детските бузи и длани.
Цялата къща на лято ранило мирише.
Детски сън
идва при нас, недочакал покана.
Ти се навеждаш над мен, не казваш нищо.
Искам усмивката твоя
на моите устни да падне.
Сладки-горчиви, зрели вишни.
Дълга целувка, а пак ми е жадно.
Из стихосбирката „Женски светове“
***
Ще хвана влака, после автобуса…
И прекосила зимната земя,
крайморски сняг и влажен дим ще вкуся
в Созополското мое у дома.
Ще писне, ще запее ония гларус,
летял по мене толкова лета,
и ще изгреят сребърни от старост
рибарските прегърбени къщя.
Врата подир врата ще се отвори,
Ще загълчат рибарските жени.
И детски глас от размразен прозорец
до сълзи радостно ще зазвъни.
Ще дотърчат от двете малки кръчми
рибарите с усмихнати очи –
по някое движение несръчно
вълнението ще им проличи.
И в хор ще заприказваме за всичко.
За болките си само ще мълчим
по тамошната ласкава привичка
на другия сърцето да щадим.
И ще стоя в студа като пияна.
Ще ми е светло, светло и добре
сред тоя свят от врява и мълчание,
сред тоя свят от обич и море.
Ще тръгна, още утре ще замина.
Ще спра
на някой бял рибарски праг.
Ще ми даде за идните години
целебна жар и прошка моя бряг…
Из стихосбирката „Моряшка земя“
НАСТРОЕНИЕ
Днес да нахапя узрелия плод.
Днес да намеря за някого топли слова.
Гаснат вулкани.
И камъка свършва своя живот.
Утре ще бъда трева.
Днес да отпия песен и мед.
Днес да притисна към твоето рамо глава.
Тръгнах на път, а нямам обратен билет.
Утре ще бъда трева.
Днес да зарадвам дете:
дъгата е шарено колело.
Колко са моите земни права?
Днес да прославя отново
Икар и крехкото бяло крило.
Утре ще бъда трева.
Днес да откъсна бухнал градински плод.
Днес да усетя с безчет сетива
всяка усмивка,
всяка сълза на дългия свят.
Утре ще бъда трева.
Днес да надмогна омраза и злъч.
Днес да стъпча противна мълва,
Днес да приличам на слънчев лъч.
Утре ще бъда трева.
Днес да натрупам, днес да раздам
обич и въздух. И синева.
Днес да открия за грозната болка балсам.
Утре ще бъда трева.
Днес да звъни всичко в мен.
Днес през полето есенно
с теб да вървя, да вървя.
Днес да помоля тъй жадно за нежност,
сякаш грее последния ден…
Утре ще бъда трева.
Из стихосбирката „Целувката“
Родена през 1933 г. в София, поетесата Надя Кехлибарева намира своите първи духовни хоризонти във Варна – градът, в който преминава детството и юношеството ѝ между немското училище (Deutsche Schule) и френския католически пансион. След завършването на средното ѝ образование семейството се връща отново в София. Надя пренася от дома на баща си – известния и ценен варненски хирург доктор Милев, меценат на изкуството, не само вълненията от срещите си със забележителни личности на варненския културен елит, но и прочетените книги на велики писатели. Пренася и безкрайността на морския хоризонт и спомена за живота на морските хора. Надя Кехлибарева завършва Софийски университет с две специалности – френска и руска филология.
Приключила висшето си образование, известно време преподава френски и немски език в Министерство на външните работи и в сегашното Национално музикално училище. След това е редактор в издателство „Народна младеж“ (1959-1967). А след него, до края на живота си (1988), заема длъжността – гл. редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в издателство „Български писател“. Член на Съюза на българските писатели. През годините, успоредно с Лиляна Стефанова, Леда Милева, Милена Цанева, е специалист по административните и организационни въпроси за българската страна, представяйки я в международната необвързана писателска организация – ПЕН Клуб. Многобройни са изнесените от нея доклади за българската литература на конференции и симпозиуми на ПЕН Клуб в Европа, Африка, САЩ. В края на 70-те години на миналия век на два пъти е стипендиантка в международните писателски институти в Лайпциг (Deutsche Literaturinstitut Leipzig) и в Айова сити (University of Iowa Writer’s Iowa City). Насъбраното от тази специализации, а и от многобройните международни конференции, симпозиуми и контакти с големи писатели и поети на века се излива в зрялото ѝ и късно творчество. Автор е на над 40 издадени книги – стихосбирки, любовна лирика, есеистика, разкази, както и детска литература. Изнася десетки рецитали с поезия и музика по всички краища на България, като сама рецитира своите стихове. В тези рецитали участва и дъщеря ѝ – певицата Албена Кехлибарева-Стоянова, а периодично участват и пианистите Джени Петрова, Атанас Куртев, Красимир Тасков. Владее литературно пет езика и може би затова любовта ѝ към превода я нарежда сред търсените преводачи от немски и френски език.
Ето някои характерни черти на нейното творчество: Надя беше сред хората, които вярват, че красотата и доброто ще донесат спасение на света и това трябва да бележи непреходното в човешкото битие. Друга нейна черта, която преминава през цялото ѝ творчество, е състраданието към човека, оттам и към несправедливо забравения. Литературната критика често отбелязва особената музикалност на стиха ѝ, породена вероятно от дълбоката ѝ обич към музиката. Някои емблематични заглавия на нейни книги са: „Отражения“, „Синьо пристанище“, „Моето море“, „Тревогите живеят дълго“, „И няма тишина“, „Има навсякъде хубост“, „Ветрове над залива“, „Целувката на Евридика“, „Остани, любов“, „Бряг на очакването“, „Цвете на хълма“, „Целувката“, „Интимен свят“, „Любовта е близо“, „Моряшка земя“, „Кръгла година“, „Един живот не стига“ и други. Като поет Надя Кехлибарева счита писането на детска поезия за много трудно и отговорно дело. С много топлина е обгърнато и творчеството ѝ за деца: „Цветни стъкълца“, „Птиче с качулка“, „Момчето и слънцето“, „Момчето и нощта“, „Приказки за голямата долина“, „Приказки от моряшкия куфар“, „Птиче с качулка“ и други. Надя Кехлибарева е и автор на есеистични и публицистични сборници: „Светлината на миговете“, „По земята на розите“, „Потомки на хубава Яна“, „Какво разказват ръцете“, „Красота върви през делника“. В творчеството ѝ се отразява силното чувство за гражданска ангажираност. В много есеистични разкази за хора от различни професии се преплитат радостите и неразрешимите проблеми на времето. Присъдени са ѝ звания „Почетен гражданин на град Лъки“, а посмъртно – и на град Варна.
Нейна поезия е превеждана на английски, немски, френски, гръцки, арменски, словашки, грузински, арабски, руски, румънски, сръбски и латвийски език.
Получава много национални и международни награди. Сред тях са:
- „Изворът на белоногата“, 1987 г. – СБП, и Общ. нар. съвет – град Харманли
- Почетна награда „София I. Степен“ за литературната ѝ дейност, 1981 г.,
- „Голямата награда за поезия – Варна 1978 г.“ – СБП
- Юбилеен мезал – 1300 години България, 1981 г. • Медал София, 1981 г.
- „Сребърен плакет“ – за преводите ѝ от немски на български на международен форум в Лайпциг, 1971 г., • Съюз на преводачите в България я удостоява със златна значка за високи постижения в превода и дългогодишна организационна дейност, 1987 г.,
- Награди от конкурсите „Яворови дни“, 1987, награди за активна литературна и обществена дейност във връзка с 50-годишнината ѝ .
- Голямата награда за поезия от конкурса „Хора на път“, 1978 г.,
• Последната ѝ стихосбирка „Един живот не стига“, излязла от печат само няколко дни след кончината ѝ, получава посмъртно „Голямата награда на София“ за поезия, 1988 г.
Има записи от нейни поетични рецитали с нейния глас в „Златен фонд“ на БНР и БНТ.
