Илко Минев и намереният „Изгубен свят”

ИЛКО МИНЕВ. „В сянката на изгубения свят”, ИК „Синева”, 2018

Рецензия от АНЖЕЛА ДИМЧЕВА

Не е преувеличено да се каже, че хитовият бразилски писател Илко Минев предизвика вълна от интерес към България в Латинска Америка. Това се превърна в безспорен факт с излизането от печат на новия му роман „В сянката на изгубения свят”, изкачил се през август тази година на първо място в класацията на най-четените книги в Бразилия. Припомням, че името на Илко Минев (с българо-еврейски произход) нашумя у нас преди 4 години, когато се появи първата част на автобиографичната му хроника. Тогава романът „Преди да замлъкна” (2014) стана причина да се заговори за нова линия в развитието на българската литература, характеризираща се с привнесен чуждоземен колорит. След 1990 г. не само икономическите хоризонти се разтвориха пред българина, но и духовният потенциал на нацията ни се имплантира в мощните европейски култури, в близки и далечни държави.

Илко Минев – романист

Разбира се, емигрантът Илко Минев е изключение. Той напуска България още в началото на 70-те, пътят му е дълъг, с множество препятствия, а житейският му опит и приключенски дух стават основа за изявата на белетристичния му талант, когато той е в своите зрели 60 години. През 2015 г. се появи втората част от хрониката – „Дъщерята на реките”. В конструкцията и на двата си романа Илко Минев се обляга на семпъл разказвачески модел, познат ни още от древността – Пътуването, като използва методите на стила робинзонада – сюжетиране в нов тип среда, където попада героят, и опитите тя да бъде усвоена. В „Дъщерята на реките” е налице полифоничност на различни типове роман: опознаваме една толкова екзотична за българина територия като Амазония, но ще открием и принципите на психологическия, лирическия, еротичния, приключенския роман. Още тук обаче ни увлича характерния за Илко Минев формат: „човекът-разказ” (по определението на Цветан Тодоров), който пътува във времето и пространството, въвеждайки второстепенните герои. Любими похвати са мемоарните щрихи – разказ в разказа. Така става постепенното физиономиране на всеки нов герой.

На същия принцип се обляга и третата част – „В сянката на изгубения свят”. Авторът сам определя в епиграфа на творбата си, че е вдъхновен от романа на Артър Конан Дойл „Изгубеният свят”. Този паратекст всъщност ни вдълбочава в очакване на нещо тайнствено. И тогава внезапно си припомняме, че българският писател Матей Вълев, пребивавал и писал в Латинска Америка през 20-те и 30-те години, определя Бразилия като страна, пазена от Бога. Защо ли?

Ще намерим отговорите на този въпрос сред страниците на спиращия дъха сюжет, сред магнетичните пейзажи на величествената амазонска джунгла, безбрежните савани със  стотици термитници, загадъчната планина Рорайма и залязващото в пурпурни отблясъци южно слънце. Главният герой Олег Хазан (познат ни от първите две части на трилогията) не спира да ни описва странните привички на местните жители, индианския бит ( с типични етно-културни характеристики), съжителството на различни преселнически култури под широкото небе на Амазония, сложния политически климат в страната – от началото на 20 век до самия му край. Запознаваме се със сладкодумния вожд Женивал, с непривичната морална същност на индианците, учудва ни Канайме – получовек, полутвар, потомък на бога на злото, следим драмата на разделените близнаци… От текста извира музиката на откривателството – магията да пътешестваш, да разлистваш непознати светове, да потъваш в омайни гледки и непредсказуеми ситуации: „В онова отдалечено и закътано място се чуваше отлично концертът на джунглата, изпълнен с неописуеми акорди…”.

Тази книга не е изградена само за да ни забавлява, тя и с познавателна стойност за европейците, които трудно биха си представили как една от най-богатите на природни суровини страна – злато, диаманти, нефт, и икономика, притежаваща огромен земеделски потенциал, всъщност страда от политическа недалновидност – както по отношение на законодателството и  икономическите приоритети, така и в уродливото и некомпетентно поведение на природозащитниците, чиято политика изолира индианските племена в резервати. Политическият хаос е важна линия в диалозите на героите, защото тя дава основата на драматичния завършек на повествованието. Конфликтите между индианците и заселниците в зоната, където се развива действието, са документални свидетелства от най-новата история на Бразилия. Стилът на Илко Минев се отличава с достоверност на изображението, прецизна фактология и огласяване на различните гледни точки в един провокиран от политически интереси конфликт.

Д-р Анжела Димчева – литературен критик

В романа се застъпват две плоскости – българската най-нова история (мемоарите на Илко Минев) и съвременната действителност в Бразилия. В хода на разказа читателят с изненада научава колко привлекателен за българина е бил митът за златото и колко нашенци са оставили костите си в тази далечна страна през 20 век.

А светът и Бразилия откриват България като една страдаща и разкъсвана от противоречия, но скъпа докрай майка за своите синове. Книгите на Илко Минев са написани на португалски, а първите два тома вече излязоха в превод на испански, английски и немски език. От 2016 г. писателят е член на СБП и за неговото белетристично майсторство са се изказвали Анжел Вагенщайн, Владимир Караманчев, Румен Стоянов, Деян Енев, Мариела Балева, Юлия Пискулийска и др.