Национален план за четенето: Решение за справяне с функционалната неграмотност

Официална кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“ очерта основните проблеми и решения, свързани с четенето и достъпа до книги в България

Обединени от общата кауза да насърчават четенето, да променят средата и да предотвратят тревожната статистика за функционалната неграмотност сред подрастващите в България, асоциация „Българска книга“, фондация „Четене“ и сдружение „Книги и четене“ организираха кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“. Събитието се състоя на 7 декември 2023 г. в НДК като част от програмата на 50. Софийски международен панаир на книгата и събра на едно място представители на държавни институции и неправителствени организации, председатели на асоциации, специалисти по четене и журналисти. Модератор на кръглата маса беше Илия Вълчев, университетски преподавател и журналист. Участниците представиха основните проблеми, свързани с функционалната неграмотност в страната ни, и заявиха готовност за работа по „Национален план за четенето“, заложен като стратегия в „Националния пакт за четенето“, учреден на 17 ноември 2023 г.

Десислава Алексиева

„Резултатите от PISA не са резултати единствено на нашите младежи, те са на цялото общество. Решението на проблема започва с обединението на усилията ни и с намесата на институциите, без които промяна не би могла да се осъществи“, заяви Десислава Алексиева, председател на УС на асоциация „Българска книга“.

На 5 декември 2023 г. данните от международното изследване PISA отново показаха, че подрастващите не умеят да четат с разбиране, да осмислят и анализират средно дълъг текст. Функционалната неграмотност се отразява на всички сфери от обществения живот и води до влошаване на качеството на средата. „Решенията, заложени единствено в сферата на образованието, културата и здравеопазването видимо не работят. Това доказват и данните на Световната банка за индекса на човешкия капитал от 2020 г. – дете, родено в България, може да развие само 61% от потенциала си, ако завърши пълния цикъл на образование и получи пълни здравни грижи. Стратегията на седемте организации, стоящи зад „Националния пакт за четенето“, е да бъде променена средата като цяло, а не само резултатите от PISA“, допълни Валентина Стоева, председател на фондация „Четене“.

Всички присъстващи подкрепиха идеята, че всеки родител, гражданин, синдикат, представител на организация и на държавната власт трябва да разпознае четенето като основен фактор за развитието на едно демократично и икономически стабилно общество. Виктория Бисерова, председател на УС на сдружение „Книги и четене“ допълни, че в самото начало на промяната е ясното дефиниране на основните научния понятия „четене“ и „книга“, върху които стъпва стратегията на „Националния план за четене“.

 

Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки“ Спаска Тарандова представи ситуацията през погледа на библиотекарите, чийто опит е показал, че „равният достъп до образование и култура може да стане през училищата и библиотеките. Необходимо ни е изграждането на добра и приобщаваща среда, в която децата от ранна възраст да разберат колко важни са книгите, независимо от техния формат и от времето, в което живеем“.

Ролята на държавните институции е ключова и крайно необходима, когато става дума за обединение в национален мащаб. Светозар Желев, ръководител на сектор „Национален център за книгата“, изрази своите опасения, че въпреки общите усилия, без финансовата подкрепа на държавата, промяната и насърчаването на четенето във всички населени места и училища в България са невъзможни.

Към „Националния пакт за четенето“ и в дискусията на кръглата маса се присъединиха Яна Генова, заместник-кмет на София по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“, Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване на предучилищното и училищно образование към МОН, Искра Джанабетска, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, Дамян Яков, директор на издателство „Дамян Яков“, Яна Алексиева, изпълнителен директор на асоциация „Родители“, Мирена Петрова от „Заедно в час“, Благовеста Симеонова от „Национална мрежа за децата”, доц. д-р Любомира Парижкова от ФБКН към УниБИТ и др.

 

Всеки гражданин, независимо от професионалната сфера, в която се развива, може да се присъедини към „Националния пакт за четенето“ и да подкрепи каузата на обединението, като подпише петицията: https://www.peticiq.com/national-reading-pact-bulgaria