АНГЕЛ СИМЕОНОВ
БУРЕНОСЕН ПИР
Морето притъмня под облаци оловни.
Вълни препуснаха в безмерна шир.
Стихията със грохоти чутовни
се втурна в буреносен пир…
И в миг светкавица разсече
на две дъждовното небе,
изпрати гръм – свиреп, далечен,
завиха бурни ветрове…
И в бездните на тази буря
потъна моето „сега”…,
но пак ще чакам ново утре,
нов ден със нова светлина…
2 май 2024
ЕЛЕГИЯ
Ти първо замълча, а после се разплака.
Не каза „Сбогом!”, просто си отиде.
Остави ти отворена вратата,
през рамо ме погледна с поглед свиден.
По улицата тръгна, спря за малко,
избърса сълзите и после продължи,
а уличната лампа те изпрати, жална,
примигна плахо със премрежени очи.
И аз останах, без да те погледна,
останах в тази малка стая –
самотна, опустяла, бедна –
без теб такава ще остане, зная.
Навън нощта, разплакана, остана
и лампата след теб угасна.
Една любов остана неразбрана,
Една любов – обречена, прекрасна.
3 май 2024
(Текст за песен)
