ПОКАНА за 21 януари 2026 г., 18.00 ч., Галерия-книжарница “София-прес”.
Човечност и Недочовечност
Цивилизационна екодрама – празнична
Земята влюбила се във човека –
ужасно дребно същество.
Изпусталяла любовта полека,
под брадвата, заклала и последното дърво.
Останала Земята със сърце пустиня.
Поплакала над мъртвите си езера.
Заровила и любовта си в океанска падина.
Човекът пък останал без деца.
25.12.22 г.
Най-интересното е, че тези кратки по изказ стихове звучат като сентенции за човека и не човека, за рая и ада в душите, за възвишеното и грозното.
Използването на антична, библейска образност придава космично звучене. Особен привкус добиват контрастните двойки с неологизми като човечност и недочовечност. Все едно се борят два демона, които спорят, бият се, но дали стигат до изход, не е ясно. Друг е въпросът, че непрекъснатите контрасти натоварват като люшкане, при което читателят вместо емоция, получава световъртеж.
Но колко е силна самоиронията на поета в етюдите с невръстния внук – сблъсъкът между уморената мъдрост на възрастния и невинните, точни констатации на детето и
въпросът ,,Всеки поет ли трябва да носи шапка?”.
Авторът не дава рецепти за живота, а провокира размисъл. И възникват въпроси,на които всеки търси отговорите.
Ако трябва да обобщя, това е поезия на мъдростта! Но и на красотата!
