П О К А Н А
Премиера на новия роман на НИКОЛАЙ ТАБАКОВ
„КОНЦЕРТ ЗА ЖАБИ И ОРКЕСТЪР В МИ БЕМОЛ МАЖОР“ (изд. “Изток – Запад”, 2024)
Къде? – в София, Столична библиотека, пл. „Славейков“ 4, Американски център
Кога? – на 4 декември 2024 година от 18.30 часа
Как? – С водещите на събитието:
Георги Каприев, Митко Новков, Ириней Константинов
Очаквайте музикална изненада!
Роман за света на хората с идеали и мечти, и малко за жаби
„Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ е новият роман на писателя Николай Табаков. Заглавие, малко необичайно дълго за белетристично произведение и предизвикателно откъм смисъл. Музикална творба на Бетовен, Шопен или Моцарт го е провокирала или асоциацията е случайна, читателят ще разбере, когато „стъпи“ в света на този Концерт. Едно е сигурно – очаквайте отново интелигентни провокации, които са особено характерни за този автор.
Сюжетът е изцяло свързан с нашето съвремие и представя интересни гледни точки към една война в центъра на Европа. Но каквито и тези да се изговарят от героите, колкото тези позиции да са противоположни, над всичко се извисява хуманистичният глас на разказвача, който просто защитава човека и правото му на смислен живот, а не на съществуване в блатото на жабите.
В структурата на текста се редуват аз повествование с повествование от името на неутрален разказвач или с представяне на гледна точка от 3 л., ед.ч. на някой герой. Като споменахме героите, Николай Табаков не изневерява на стила си да изненадва с неочаквани имена, които типизират или индивидуализират героя – Арго е възрастен лодкар, бизнесмените Багрянови са тръгнали от родовото текстилно производство, художникът е Баста Сенков, баба му, циганката (ромката), е Саломе. Появяват се второстепенни герои като Гланцо Синекуров, Списък Антанасов. Но да не изброяваме всички, читателят ще се забавлява и ще размисля над имената и не само. Защото сюжетните линии – свързани например с художника, със семейство Багрянови, с руския граф фон Биленхаузен, с дядо Арго, се обединяват от важни политически, религиозно-философски, житейски теми и се редуват с есеистични разсъждения за близката българска история, за изкуството, за войната, за любовта. Тези есеистични текстове в романа заживяват свой живот и биха могли да се възприемат като самостоятелни и завършени „разкази“, често звучащи поетично – музикално като един малък концерт от прекрасни слова. И този маниер вече ни е познат от предишни романи на автора, като към него трябва да се включат и пейзажните описания, които никога не са самоцелни, а винаги изясняват с лека ирония, с хумор детайли в повествованието или се вписват в емоционалния свят на героите.
И най-важното – Николай Табаков умее да „забърква“ впечатляващи амалгами от съдбите на героите си, често доведени до абсурд, до пародия с щипка фантазност. И това е неговият разказвачески почерк – малообразованата циганка Саломе разсъждава като философ за ролята на тълпата и цитира Густав Льобон, а дядо Арго е убеден орфист или аргонавт, пътуващ с Орфей (до края на романа читателят ще се чуди Орфей бил ли е действително около нашите герои), един норвежки престолонаследник със семейството и с приятелите си се озовава на българското Южно Черноморие, в Северозапада, в имението на граф фон Биленхаузен – наследник на руски дворяни емигранти, се разгаря мини война като тази между Русия и Украйна и повечето герои са въвлечени в междуособицата по един или друг начин. И както в действителния живот, човекът е принуден да заеме определена позиция. И да се замисли за промяна на света според собствените си идеалистични представи и мечти, и да не се остави жабешкият хор от блатото да обезличи неговия житейски концерт.
