От половин година активно действа Сцена „Централни хали“, намираща се в обновената сграда на старите Хали в София, която е ново културно пространство за мултижанрови събития, семинари, премиери, уъркшоп и др. В рамките на техен конкурс Съюзът на българските писатели и издателство „Богианна“ спечелиха проект за представяне на новоизлязлата книга на Дора Габе „НЕПРИМИРИМА. Лирика за вечността“ (2024). Изданието е финансирано по програма „Помощ за книгата“ на Министерство на културата, а съдържанието е обогатено с приложение – текст и снимки – от новооткрития музей „Дом Дора Габе“ – собственост на СБП. Тази скромна музейна експозиция се помещава в собствения апартамент на Дора Габе на бул. „Васил Левски“ № 60, където тя живее от 1957 г. до кончината си в 1983 г.
Премиера на стихосбирката ще се състои на 5 март (сряда) от 17.30 ч. на Сцена „Централни хали” и ще бъде съпътствана с филм за живота на голямата ни поетеса и с изложба от нейни снимки и оригинални портрети. Ще прозвучи рецитал по стихове от книгата, както и добруджански песни. В събитието ще вземат участие: Боян Ангелов – председател на СБП, Благой Иванов – издател и дизайнер, Анжела Димчева – литературен критик, съставител на томчето, и Добрин Добрев Финиотис – уредник на „Дом Дора Габе“.
На финала ще се състои и рецитал на поетеси – членове на Съюза на българските писатели – по повод 8 март.
Входът е свободен.
Заповядайте в София на 5 март 2025, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 25!
За книгата
Боян Ангелов:
„Дора Габе – тази безсмъртна българска поетеса – остави дълбока и незаличима следа в развитието на литературата ни чрез творчество, в което живее нейната щедра душевност наред с женската ѝ чувствителност и с неотменимата нейна обич към всичко родно.
Въпреки че времето от написването на някои стихове надхвърля един век, те звучат и днес модерно, актуално, вълнуващо. Времето няма властта да засенчи тази поезия, в която лудуват бързоструйните реки на живота и където меланхоличната носталгия се възвисява до неистово любородие. Родената в Добруджа поетеса тъгува за изгубеното след Първата световна война нейно малко Отечество, останало в пределите на Румъния. Пропити с неизразима обич са стиховете, посветени на съпруга ѝ проф. Боян Пенев. Не крие своята сакрална привързаност към Пейо Яворов и вулканичната му поезия.
Дора Габе е брилянтен пример за това как би трябвало със силата на поетическото слово да се отстоява българската историческа памет и да се бранят въжделенията на поколенията преди нас. Твърдостта на строфите ѝ, когато става въпрос за защитата на националното достолепие, и крехките като кристален сън любовни послания са две страни на една и съща сакрална дарба.
Анжела Димчева:
Препрочитайки издадените през цели 7 десетилетия на 20. век поетични книги на Дора Габе, издателят се е спрял на тези творби, в които изповедната лирична струя не само изобразява емоционалните гънки на душата, но и контаминира философски размисли с пантеистичен ракурс, с диалогичност на лирическия говорител, с опозицията „аз и света“, „аз и другия“, „аз и самотата“, аз и изплъзващото се време“.
В поетическата канава ще открием стихове от първата стихосбирка на Дора Габе „Теменуги“ (1908), от втората ѝ книга „Земен път“ (1928), от различни тематични ядра в следващите ѝ книги, които звучат актуално и днес. Тук е оформен цикъл „Добруджа“, в който срещаме емблематични нейни творби: „Родина“, „Молитва“, „Добруджанска песен“, „Добруджа“, „Роден край“, „На границата“ и др. Философските послания са заложени и излъчват енергетичната си светлина чрез най-доброто от знаковите книги „Почакай, слънце“, „Невидими очи“, „Сгъстена тишина“ и „Светът е тайна“. Влиянието на Дора Габе върху развитието на женската поезия в България трудно може да бъде измерено, защото литературата е особен вид дишане – дълбоко, подсъзнателно, интуитивно. Едно вдишване на твореца може да продължи миг, но издишването се равнява на хилядолетното наследство, пред което коленичи и най-низшият духом човек.
А за Дора Габе поезията е емоционална форма на собствената ѝ биография, която пък е проекция на динамичен обществен живот.
