Впечатляващите томове „Рани от власт“ и „Ах, тази власт“ бяха във фокуса на тържеството, с което журналистката Валерия Велева отбеляза една достойна годишнина.
Репортаж: Анжела Димчева
Събитието се състоя в Гранд хотел „София“ и беше уважено от над 400 гости – официални лица, роднини, приятели, колеги.
Сред тях бяха председателят на Народното събрание доц. Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна Йотова, Н. В. Цар Симеон Втори, президентът Георги Първанов (2002 – 2012), десетки бивши и настоящи министри, бивши председатели на Парламента – проф. Огнян Герджиков, Борислав Великов, Цвета Караянчева, Вежди Рашидов; депутати, евродепутати, бизнесмени, учени от БАН, писатели, лекари, общественици.
Интересното е, че уважението към перото и аналитичността на Валерия Велева събра на едно място личности от различни епохи – от времето на социализма през 90-те години до наши дни, от всички политически цветове. Тези преломни години бяха илюстрирани и с фотоизложба, подредена във фоайето пред залата. В изложбата са запечатани кадри с десетки политици и хора на изкуството, до които Валерия Велева се е докоснала професионално – чрез интервюта, репортажи, статии.
Бидейки член на Съюза на българските писатели, Валерия Велева получи поздравителен адрес от председателя на организацията поета Боян Ангелов. Отрупана от цветя и подаръци, рожденичката посрещаше с усмивка и прегръдка всеки гост.
Най-искрени пожелания за здраве и неизтляваща творческа енергия отправиха писателите проф. д.ф.н. Валери Стефанов, Ангел Симеонов, Матей Шопкин, Марина Шопкина, Николай Шопов, проф. д.ф.н. Ваня Добрева, Христо Славов, Атанас Капралов, проф. д.н. Ивайло Христов; ръководството на УниБИТ – проф. д.н. Ирена Петева и проф. д.ик.н. Стоян Денчев; журналистите Георги Любенов, Тома Томов и още десетки колеги от медиите; политологът Димитър Ганев, композиторът Хайгашод Агасян, Филиз Хюзменова – бивш евродепутат.
Сред известните имена от бизнес средите бяха Цветелина Бориславова и Жени Живкова.
Поздравления поднесоха лично политиците от ПП ГЕРБ Йорданка Фандъкова, Тома Биков, Деница Сачева, Теменужка Петкова, Мирослав Боршош, Георги Георгиев, Цвета Караянчева, Антон Хекимян, Радомир Чолаков, Любен Дилов, Дани Каназирева; левите партии бяха представени от Борислав Гуцанов, Румен Петков, Калоян Паргов, Красимир Премянов и др. Присъстваха и народни представители от ИТН, „Възраждане“ (Костадин Костадинов) и ДПС – Ново начало, начело с Йордан Цонев.
Сред официалните гости бяха десетки учени – професори и членове на БАН: акад. Юлиан Ревалски, акад. Георги Марков, акад. Дамян Дамянов, акад. Лъчезар Трайков, акад. Пламен Карталов, акад. Иван Гранитски, член-кор. Владко Панайотов, проф. д-р Николай Габровски, проф. д.н. Николай Овчаров и др.
С широката си усмивка блестеше и ген. Красимир Занев.
В началото на официалната част Валерия Велева изказа своята благодарност на учителката си от първи клас Стефка Узунова.
Валерия Велева подчерта, че в неин учител в ТВ журналистиката е великият Хачо Бояджиев, в пресата – незабравимият Тошо Тошев. Пределно развълнувана, тя призна: „А за да излезе някоя моя книга, тя минаваше винаги през безпощадната критика на Кеворк Кеворкян… За тези мои книги той ми каза: „Това е опит да бъде разбрана историята на Прехода. Толкова! Аз благодаря на всички политици. Вероятно никога няма да чуете журналист да Ви благодари. Защото ние сме от двете страни на една бариера. Но от двете страни на тази бариера е България. Вие се опитвате да градите България, а ние се опитваме да показваме Вашите грешки. Но ние работим за една и съща България. Аз няма да забравя никога, когато през 1996 г. гостувах на Негово Величество Симеон Втори – пет дена той ме посрещаше всяка сутрин и правехме едни дълги интервюта, за да трасираме неговото завръщане в България. Правила съм тези интервюта с отворено сърце, с любов към Вас, Ваше Величество! Може би тази любов е останала и у Вас, затова сте тук сега!“
Книгите бяха представени от акад. Иван Гранитски и проф. д.н. Любомир Стойков.
„Велева е безпределно директна със своя събеседник, не му спестява нищо и е готова да отиде до край, за да разбере истината, колкото и да е неудобна за съответния политик“, каза проф. Любомир Стойков.
„Валерия пише със страст, много остро, но няма злоба в текстовете ѝ, тя може да извади от човека, който интервюира, всичко, дори да го хване в противоречие“, отбеляза акад. Гранитски.
„Искам да кажа колко се радвам на това, което става сега, че всички са се събрали тук“, каза развълнуван Симеон Сакскобугготски, когото Велева изненадващо покани на сцената.
Автор на предговора на „Рани от власт“ е Кеворк Кеворкян, а на „Ах, тази власт“ проф. д.н. Ивайло Христов.
Преди да даде думата на вицепрезидентът Илияна Йотова, Валерия Велева изтъкна: „Илияна е най-доброто развитие на журналистиката в политиката. Но тя никога не забрави журналистиката и никога не забрави времето, когато бяхме заедно”.
В словото на Илияна Йотова се казва:
Уважаеми дами и господа,
Скъпа Валерия,
Бъди честита с твоя юбилей!
Докосването до години, имена, думи не са разпилени от времето трохи, а препращат към общата картина на собствената ни колективна биография като народ, препращат към памет, провокират спор, съгласие, отричане, детронират или сакрализират, дописват. Но и нещо много важно – инструментализират паметта, която рисува идентичност и препраща към бъдещето.
Защо е важна паметта като писано слово – защото писаното слово е истинската човешка памет, а паметта кара хората да говорят помежду си, да общуват. Толкова голям дефицит и толкова голяма нужда днес! В този смисъл 50-те знакови интервюта и 127 авторски статии не са само история, но и култура и идентичност.
Не правя алюзия с „По следите на изгубеното време“ – под твоето перо минават години, които само слабите хора считат за изгубени, а никак не приемам и онези, които говорят за изгубени поколения, за продължаващ преход или неговия край. Извън схоластиката на тези определения има нещо много по-важно – цветовете, богатата палитра на собствения ни живот, със славата, възхода, провала, обидата, с раните и белезите, изцелението и надеждата. Кардиограма на годините – нагоре-надолу, но никога права линия. Големият журналист умее да я разчита с въпросите към своите събеседници, с мислите и позициите, които защитава, с разбирането или отхвърлянето. Не на всекиму е положено!
Няма как да стигнеш до една личност с въпроси с безличния цвят на баналността – вгледайте се внимателно в интервютата, често пъти въпросът е по-интересен от отговора, с емоция, с познание. Това е индивидуалният почерк на Валерия, това е нейната запазена марка.
„Ах, тази власт“ – сякаш чуваме „Ах този джаз!“ – вероятно същия френетичен ритъм на танца, закодиран в понятието за власт – завладяваща, изкушаваща, силна или слаба, закономерна или случайна, тя нанася рани не само на тези, които я носят, но и на тези, които я търпят. Ето това се превърна в хронична болест на българския политически и обществен живот. А изцелението е в думите на Петър Дертлиев – „България трябва да се управлява с ума и таланта на цялата нация“.
Скъпа Валя, бъди здрава! Продължавай да разбъркваш мислите ни, продължавай да събуждаш, да провокираш, да събираш опоненти и съюзници, да предизвикваш одобрение или отрицание. Но никога безразличие и безличие!
