Безсмъртието на човека е в неговата мисия, а на родината в историческата памет!
Всяка година, на празника на Будителите, изтъкваме все едни и същи добре познати имена от миналото и от днес. Защо забравяме за скромните пазители на българския дух, които са далеч от столичната суета и шумните аплодисменти? Не знаем ли, че градовете не се измерват само със своите площади и броя на жителите, а по духовните съкровища, съхранени във времето.
За първи път срещнах Теодоси Гуджуков преди почти половин век в Поморие – на Яворовия бряг. „Той е стожерът на Яворовите тържества тук“ – каза майка ми Ганка Найденова – племенница и изследвателка на поета. С много усилия тя беше успяла през 1954 г. да издейства Министерско разпореждане за създаването на три музея на автора на „Калиопа“ – в Чирпан, в София и на Яворовия бряг в Поморие.
Стояхме с майка ми на този бряг – мечтата ѝ, прегърната и доразвита от Теодоси Гуджуков – инженер по професия и тогава зам.-председател на Общинския съвет в Поморие. Но преди всичко – един будител на своя град, който опитва да свърже ежедневието му с копнежа на Яворов по вечността.
Какво ли е чувството да си превърнал брега на своя град в бряг на поезията?
От трите Яворови музея, най-живият е този в Поморие, защото обединява поетическото му слово в Открития Театър с грохота на морето. Каменният образ на поета, сътворен от скулптура от Иван Блажев сякаш още се взира в безкрая и повтаря стиховете, записани в Анхиалския ми бележник:
Кипят вълните безпристрастно.
Низ гледания цял простор;
все туй движение безкрайно,
догдето стига смаян взор.
Годините минават, но Теодоси Гуджуков продължава да е стожерът на Яворовите тържества и да пази в една скромна, но духовно богата като него тетрадка – мисли, изповеди от творци на изкуството и културата, участници в Яворовите празници на Поморие.
Такива хора като него, израстнали край морето, остават завинаги загледани в безкрая. Те може би приличат на чудаци в нашия свръх-материален свят, но нека са благословени от Бога, че ги има!
Теодоси Гуджуков се грижи и за мъртвите и за живите поети на Поморие и на България. Помогна и на мен да издам книгата си за Яворов – „Обречени“. Но не бих го нарекла „спонсор“ като много други, които подкрепят финансово изкуството. Той носи нещо от възрожденските дарители, които дават на другите частица от себе си.
Иска ми се никой град да не забравя своите будители, като Теодоси Гуджуков от Поморие, особено в днешното бездуховно време на разрушителния хаос. Защото безсмъртието на човека е в неговата мисия, а на родината в историческата памет!
Явора Стоилова
Снимка: В.Тодорова-Facebook
