22 септември – историческа дата, която по значение се нарежда до 3-и март и 6-и септември
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в старопрестолния град Велико Търново. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Независимото Българско царство е признато от Турция, а след нея и от Великите сили през месец април 1909 г.
С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което забавя стопанското развитие на страната ни, ограничава възможностите й в международните отношения.
Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя.
След постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 година, усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.
Историческа дата, която по значение се нарежда до 3-и март и 6-и септември
Защото на тази дата Княжество България нарушава и категорично отхвърля Берлинския договор от 1878 г., според който отечеството ни е записано като васално на Османската империя. Това затормозява стопанското развитие на страната ни и ограничава възможностите й в международните отношения.
Русия първа поздравява България с този голям политически и дипломатически успех. На 5 февруари 1909 г. император Николай II изпраща телеграма на цар Фердинанд I, като му честити независимостта на България. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави.
История на България,снимки Wikipedia
