Църковните и обредните традиции са свързани с молитвено пожелание за най-доброто за бъднините – в очакване на Божия син
На Бъдни вечер наричана още Малка Коледа, Кадена или Рожденствена вечер свършват родилните мъки на Богородица, започнали от Игнажден и завършили на Коледа /Рождество Христово/.
В този ден, в навечерието на Рождество Христово цялото семейство се събира около трапезата. На нея се нареждат нечетен брой постни ястия – най-малко 7. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Обреден хляб, питка с късмети, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, плодове са сред обичайните за трапезата ястия . В някои краища на страната се правят също тиквеник или зелник
Според традицията стопанката е замесила обредния хляб „боговица” в ранни зори, а девойките са направили колаци /краваи/ с които се даряват коледарите. Питата е кръгла, красена със символни фигурки от тесто на всичко, което родила земята и е свързано с прехраната на семейството – чепка грозде, пшенични класове, бъклица с вино и др.
В питата се слага и пара. В миналото, докато жените приготвяли ястията и подреждали къщата, мъжете отивали в гората и избирали пън от дъбово или крушово дърво – т.нар. бъдник. Влизайки в къщата с дървото на рамо, стопанинът питал „Славите ли млада Бога?”, жените му отвръщали „Славим, славим, добре дошъл!” и мъжът завършвал ритуалното посрещане с думите: „Ази вкъщи и Бог с мене!” Бъдникът горял в огнището през цялата нощ, а на сутринта събирали пепелта му, тъй като тя имала магическа сила и я разпръсквали по нивите и лозята, за да дават повече плодове.
Вечерята започва, след като най-възрастният мъж прекади три пъти трапезата, всички помещения, двора и стопанските постройки. Това е първата кадена вечер. На празничната маса се сяда рано, за да узрее рано житото. Оставя се място и за починалите. Стопанинът казва Господнята молитва. После стопанинът вдига високо питата над глава на най-малкото дете, за да израснат високи житата. Разчупва я, като първото парче се оставя под домашната икона, а останалите се раздават на семейството. Момите отделят първия залък и вечерта го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат.
В българската обредна традиция Бъдни вечер е обогатена с множество ритуали, които изразяват благодарност към старата година и молба за здраве и плодородие през следващата година. Тези в същността си езически елементи са се слели в неделимо цяло с християнския празник за посрещане на Рождество Христово. Вместо магическия бъдник съвременното семейство избира коледно дърво – елха. Всички участваме в нейното украсяване – сътворяваме изобилие от светлини, цветове и блясък. Струва ни се, че колкото е по-богата и красива нашата елха, толкова по-успешна ще ни е годината.
Народната мъдрост повелява: След като се седна на трапезата на Бъдни вечер, никой не трябва да става. Само на стопанина е позволено, но трябва да върви приведен, за да са тежки житните класове. Всеки трябва да счупи по един орех, за да види какъв ще му бъде късметът. Трапезата не се вдига цялата нощ.
След полунощ идват коледарите, които пеят специални песни с пожелание към всеки член на фамилията за благоденствие, здраве и берекет. Стопаните ги даряват с колачета, орехи, сушени плодове, пари… а всеки коледар взима кравая на момата, която обича.
Снимка: Sofiapress
