Българският 70-годишен диалог с Еворпейската арт сцена

На 26 април, четвъртък, от 18 часа в Националната художествена галерия (НХГ) се състоя откриването на изложбата Европейски диалози. Повод за нейното представяне е 70-годишнината от основаването на институцията, отговорна за представянето и опазването на българското изобразително изкуство.

Освен отбелязването на юбилея, на тази дата се навършват 32 години от смъртта на художника Дечко Узунов. Той също бе включен в Европейски диалози с картината Портрет на Мария Стоилова от 1932 г. Сред останалите творци, представени на изложбата се нареждат: Светлин Русев, Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Георги Божилов-Слона, Атанас Яранов, Тома Трифоновски, Сирак Скитник, Илия Бешков, Цанко Лавренов, Захарий Зограф (автопортрет), Вера Недкова, Генко Генков, Бенчо Обрешков, Иван Милев и други.

Дечко Узунов, Портрет на Мария Стоилова, 1932

Всички творби, станали част от юбилейната изложба, са обединени от това, че през 70-годишната история на галерията, са включвани в сборни национални и международни изложби извън страната. Европейски диалози всъщност проследява интензитета на представянето на галерията на европейската арт сцена. 200 изложби за 70 години не са никак много, но не са и малко. Това са онези прозорци, през които света е видял нас – нашето изкуство, нашите творци и е припознал България, сподели при откриването Амелия Гешева, зам.-министър на културата.

Другата основна цел на експозицията е да покаже как се е променял стилът на българските художници през изминалите 70 десетилетия. Затова включените творби обхващат както възрожденските майстори, творили през XVIII и XIX в., така и наши съвременници, създаващи изкуство в XXI в.

Златю Бояджиев, Есен, 1941

Особено място в историята на галерията заемат икноите, които през 1976 г. стават част от изложбата 1000 години българска икона и влизат в прогрмата на всички национални музеи на континента – от Москва до Единбург. Творбите на Владимир Димитров – Майстора са също емблематични за галерията, тъй като през 1973 г. той има честта да е първият български творец, представен в Музея на модерното изкуство в Париж. Безспорно в международния културен обмен България е заслужила своето място и продължава да доказва постиженията си в сферата на изобразителното изкуство.

Владимир Димитров-Майстора, Моми белят платно, към 1930
Илия Бешков, Испанска хроника, 1937

За тази изложба имахме много по-различен подход от стандартния – обикновено проследяваме дадена нишка в историята и показваме представителните автори и творби. В случая обаче процесът е друг, коментира Слава Иванова, директор на НХГ. Различното при съставянето на Европейски диалози е, че кураторите трябва да бъдат едновременно верни към историята и към естетиката, защото изложбата не представя единсвено българските автори, творили през 70-годишния период, а включва само онези, които са били част от официалните международни изложби. Това обяснява отсъствието на емблематичния автор Димитър Казаков – Нерон от залите на Нацоналната галерия. В тази връзка госпожа Иванова коментира: Отсъствието му не е случайно – той не е бил показван в чужбина и ние имаме много малко негови творби. Така се е случило. 

Въпреки че през последните 26 години от бюджета на страната не са отпускани средства за откупки, директорът на НХГ сподели, че институцията се чувства подкрепена от управляващите. Тази подкрепа се изразява в друго – не мога да скрия, че през последните години сградният фонд на Националната галерия бе обновен и подпомогната, а той изяжда почти 2/3 от нашия бюджет, така че това също е изключително важно, сподели пред sofiapress.com Слава Иванова.

Изложбата е част от Националното председателство на Съвета на Европейския съюз и ще остане в НХГ един месец. След това ще се премести във Виена заедно с европредседателството.

Виолета Цолова