Диего Родригес де Силва и Веласкес (на испански: Diego Rodríguez de Silva y Velázquez) е испански художник от XVII век в двора на крал Филип IV.
Диего Веласкес е роден в андалуския град Севиля. Той е първото дете на Хуан Родригес де Силва и Херонима Веласкес и е кръстен в църквата „Свети Петър“ на 6 юни 1599 година. Родителите на Веласкес са дребни благородници, родени в Севиля, но семейството на баща му се преселва там от португалския град Порту в средата на 16 век.
Веласкес е възпитан в религиозен дух и получава добра начална подготовка в областта на езиците и философията, като намерението на родителите му е да продължи образованието си в хуманитарната област. Още в ранна възраст обаче той проявава дарби в рисуването и в продължение на една година учи при основоположника на Севилската школа Франсиско де Ерера. Предполага се, че от него той възприема техниката на рисуване с четки с дълги краища.
През 1611 година Веласкес напуска ателието на Ерера и става чирак на Франсиско Пачеко, друг местен художник и преподавател. Макар и приеман обикновено за скучен и простоват, Пачеко понякога демонстрира директен реализъм, противоречащ на традицията на Рафаело Санцио, в която е възпитан. Веласкес остава при Пачеко в продължение на пет години, като изучава пропорцията и перспективата и следи отблизо литературния и артистичен живот на Севиля.
Те са подчинени на реалистичната линия. Не се вижда определен фон, а само тъмни петна. Фигурите са доста тромави и сковани, а целият колорит е подчинен на модната за онова време тъмна гама, наречена „тенебросо“. От ранните му картини е „Носачът на вода“, в която изразът на лицата и позите на телата са по-раздвижени.
В мадридския период майсторството на художника се усъвършенства. Тогава той се обръща към редките за испанската живопис антични сюжети.
Портретите създадени от Веласкес през 30 – 40 години му носят заслужена слава на майстор в жанра. Макар в портретите на Веласкес, в повечето случаи да отсъстват жестове и движение, те са необикновено реалистични и естествени. Фонът е подбран така, че максимално да откроява фигурата, цветовата гама е строга, но оживена от внимателно подбрани съчетания на цветовете. Веласкес съумява чрез портрета да предаде характера на човека, да покаже противоречивостта на чертите от характера.
Известни картини в хронология
Инфантата Маргарита, 1660
- Закуска (1617)
- „Продавач на вода“ (1618)
- Старица пържи яйца (1618)
- Поклонението на влъхвите (1619, Прадо, Мадрид).
- Селяни на маса (1619, Музей за изящни изкуства (Будапеща)).
- Христос в дома на Марта и Мария (1620, Лондон, Националната галерия).
- Изгонването на маврите (1627, Прадо, Мадрид).
- Бакхус (1628, Прадо, Мадрид).
- Ковачницата на Вулкан (1630, Прадо, Мадрид).
- Портрет на генерал Оливарес (1633, Ермитаж, Санкт-Петербург).
- „Предаването на Бреда“ (1634, Прадо, Мадрид).
- Конният портрет на крал Филип IV (1635, Прадо, Мадрид).
- Папа Инокентий X (1648, Рим).
- Инфанта Мария-Тереза (1651, Ню-Йорк).
- Крал Филип IV (1656, Прадо, Мадрид).
- Придворни дами (на испански: Las Meninas 1657, Прадо, Мадрид).
- Предачки (1657)
- Инфанта Маргарита (1660, Прадо, Мадрид).
