В събота в 00:23 часа официално настъпва астрономическата зима
След него денят започва да нараства, докато се изравни с нощта, което става на пролетното равноденствие. Зимното слънцестоене бележи най-дългата нощ в Северното полукълбо, а денят в навечерието му е най-краткият. Зимното слънцестоене настъпва днес 21 декември, в 22:23 часа, в събота на 22 декември в 00:23 часа официално настъпва астрономическата зима.
Зимното слънцестоене е времето на най-дългите сенки. Точно сега Слънцето е в най-ниската си позиция в небето и сенките на неговите лъчи са най-дълги. То се определя спрямо деня, през който слънцето е максимално ниско под хоризонта.Това е най-късият ден през годината, а нощта е най-дълга.По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата реколта. Смята се, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената реколта ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални питки, които наподобяват Слънцето. Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес.
Защо се нарича “слънцестоене”? Думата”слънцестоене” (Solstice) идва от латинската solstitium, което означава “точката, когато Слънцето е спряло”. В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето почти не променя деклинацията си, височината му по обяд в небето почти не се променя.
История за зимното слънцестоене
Въпреки че през последните десетилетия празниците в края на годината се превърнаха в комерсиални блокбастъри, те съвсем не са съвременна традиция. Интересното е, че не са и традиция, ограничаваща се с един народ или вяра. Почти всички съвременни и древни религии имат специални дни за отбелязване през декември. Една от най-старите традиции е свързана със зимното слънцестоене, което в продължение на векове се е считало, /а и все още се счита/за свещено!
Всъщност в много древни вярвания именно със зимното слънцестоене, което се пада на 21 декември, е започвала Новата година. Още древните египтяни, за които Богът Слънце е бил върховният бог, почитали този ден, наричайки го Деня на непобедимото Слънце – период от годината, когато слънцето отново възвръща силите си. Тъй като това е най-краткият ден за сметка на най-дългата нощ, древните вярвали, че слънцето е на ръба на силите си и трябва да му дадат нужните жертви, за да може то отново да изгрее с пълната си сила. Обикновените хора се страхували, че едва ли не, ако жреците не направят каквото е нужно да омилостивят слънцето, то ще си отиде завинаги. Затова се изпълнявали специални ритуали, с които се вярвало, че се помага на слънцето да се прероди и така се поставяло началото на Новия ден. Как обаче древните са определяли точната дата, като не са имали съвременни календари? Разбира се – по циклите на природата. Друидите например изграждали светилища от камъни като известния Стоунхендж, който и до днес се счита за мистичен календар, защото първите лъчи на изгряващото слънце осветяват точно определен камък както на лятното, така и на зимното слънцестоене. Вярвало се също, че тези, които били избрани да служат на Богинята майка, били със специални заложби и усещали настъпването на такива важни дни с всяка фибра на тялото си.
За друидите денят на зимното слънцестоене бил един от най-значимите празници. Техните традиции повелявали хората да се подготвят за това духовно пречистване, като поне две седмици преди това са на пост. Едва ли е учудващо, че точно по същото време се пости и в християнските традиции. Жреците обаче учели, че посветените трябва да прекарат нощта срещу деня на слънцестоенето будни навън, независимо от студа. Най-често цяла нощ се извършвали свещени ритуали в светилищата от издигнати камъни, а на сутринта се вярвало, че всички посрещат първите слънчеви лъчи като преродени.
Зимното слънцестоене имало огромна роля и във вярванията на маите. Неслучайно само преди година светът беше изпаднал в истерия за „края на света”, който трябваше да се състои на 21 декември. Датата съвсем не е случайна, а се е смятала от маите за свещена. Всяка година те отбелязвали на нея започването на Нова ера.
Теориите на древните всъщност много си приличат, защото за тях на тази дата е трябвало да се отдаде почит на житейския кръговрат, и то неизмерим просто с човешки живот, а с кръговрата на Вселената.
Древните гърци например именно на 21 декември отдавали почит на Дионисий с пиршества, танци и дори с оргии. Римляните изпълнявали почти същите обичаи, но в името на Сатурн.
Днес не ни остава нищо друго, освен сами да си изберем как да отдадем почит на Слънцето – дали с молитви, дали с ритуали, дали с пеене, танци и др.
източник: Канал 3
