Франция чества своя национален празник

Празникът има и огромно политическо значение

Страната отбелязва днес Деня на Бастилията. С традиционния военен парад президентът Еманюел Макрон ще иска да покаже европейските отбранителни способности, като постави на фокус сътрудничеството между страните-членки. Ключови европейски лидери ще присъстват на тържествата.

В цяла Франция ще има паради и фойерверки, както и безплатен концерт под Айфеловата кула.

Празникът има и огромно политическо значение. Засилване на сътрудничеството в европейската отбрана е една от основните цели на външната политика на Еманюел Макрон.

Той одобри създаването  на космическо командване в рамките на военновъздушните сили на Франция, за да подобри отбранителните възможности на страната. В обръщение към военнослужещи в навечерието на парада Макрон заяви, че нова военна доктрина, предвиждаща създаване на военно-космическо командване ще засили защитата на френските сателити. По думите му все още предстои да бъде уточнено какви инвестиции ще бъдат насочени към проекта. Новата структура ще бъде създадена през септември, допълва той.

Политическите цели и амбиции в Деня на Бастилията ще останат на заден план за хората в Ница. Франция отбелязва и три години от трагедията. 86 жертви, близо 460 души от 19 различни държави бяха ранени, а около 1400 травматизирани хора – това е равносметката от нападението през 2016 година, когато мъж от тунизийски произход се вряза с 19-тонен камион в множеството, празнуващо Деня на Бастилията. 3 години по-късно все още няма издадена присъда. Нападателят Мохамед Булел беше убит на място.

По главното парижко авеню Шан-з-Елизе ще преминат общо 4300 военни, 196 военни машини, 237 коня, а във въздушната част на парада ще участват 69 самолета и 39 хеликоптера. Сред атракциите се очаква да бъде и войник с въздушен борд, който се издига над земята.  На парада ще бъдат представени и деветте държави, участващи заедно с Франция в Европейската инициатива за намеса (ЕИН), създадена преди година под импулса на президента Еманюел Макрон с цел да се развие “обща стратегическа култура”, а именно Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Испания, Португалия, Финландия и Холандия.

Очаква се на събитието да присъстват германският канцлер Ангела Меркел, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, президентът на Финландия Саули Нинистьо, чиято страна е ротационен председател на ЕС, Дейвид Лидингтън, който е заместник на британския премиер Тереза Мей и др.

В Париж мерките за сигурност са затегнати. За реда ще се грижат над 2500 полицаи. Въведени са няколко зони за сигурност, за да се изключи възможността за протест на “жълтите жилетки”.

Вечерта на Марсово поле в подножието но Айфеловата кула ще има концерт с изпълнения на Берлиоз, Бизе, Бетовен и Щраус и на известни оперни певци. Тържествата в Париж ще приключат с 30-минутна заря край Айфеловата кула.

14 юли става национален празник на Франция на 31 януари 1879 година

На днешния ден през 1789 г. парижани щурмуват и превземат Бастилията – средновековна крепост и затвор станала символ на деспотичната кралска власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но той се смята за начало на Френската революция и икона на Френската република. Бастилията е построена през 1382 година като укрепление към подстъпите на столицата Париж. Скоро обаче започнала да изпълнява функциите на затвор и то предимно за политически затворници. За 400 години не малко знаменитости са преминали през крепостта-затвор. Сред тях са Ларошфуко, Пиер де Бомарше, Маркиз дьо Сад, Никола Фуке…. Два пъти затворник в Бастилията е бил Франсоа Волтер. В края на XVIII Франция се оказва на ръба на банкрута. Свиканите Генерални щати – висшия съсловно-представителен орган – се самопровъзгласява за Учредително събрание и си поставя за цел изработването на конституционните основи на нов политически ред, изключващ абсолютизма. Причината за обсадата на Бастилията от гражданите на Париж са плъзналите слухове, че кралят възнамерява да разпусне Учредителното събрание. В същото време кралските войски заемат позиция край Париж. На 14 юли 1789 г. парижани, решени да окажат съпротива на кралските сили, се насочват към Бастилията, за да сложат ръка на складираните там оръжия, макар по традиция да се смята, че щурмът е с цел освобождаването на затворниците. По това време в крепостта е имало само седмина затворници, а гарнизонът, който я е охранявал надхвърлял сто войници. Щурмът продължил четири часа, началникът на крепостта бил пленен, а затворниците – пуснати. След 14 юни парижкото кметство решава Бастилията да бъде съборена, което става през следващите три години. Сега на мястото на разрушената до основи Бастилия се намира площад Бастилия – където се пресичат много улици и булеварди. В центъра на площада се издига колона, увенчана с бронзовата статуя на гения на свободата, дело на Огюст Роден. В едната си ръка той държи факела на цивилизацията, а в другата скъсаните вериги на робството. 14 юли става национален празник на Франция на 31 януари 1879 година. На самия 14 юли се провежда тържествен военен парад на Елисейските полета – започва в 10 часа от Етуал в посока към Лувъра, като го приема лично президентът. На площад Конкорд срещу знаменитата Триумфална арка са издигнати специални трибуни за зрителите. Финал на празника е големият салют и илюминациите край Айфеловата кула и на Марсово поле. Това истинско пиротехническо шоу обикновено започва в 10 часа вечерта.

БТА, БНР, колаж: Златка Вълканова