Само 25%-30% от откраднатите произведения се намират
2018 г. завършва с кражба в къщата на Павел Антонов. Изчезват 8 картини на известния пловдивски художник Димитър Киров и 5 на Владимир Димитров – Майстора, чийто наследник е именно Антонов.
„Имаше семейни портрети. Един от най-емблематичните е „Вера с бретон”. Много обаятелен, на младо момиче със зелени очи. Като го гледа човек, потъва в него. Типично в стила на Майстора, живописен стил”, разказва наследникът на големия художник.
Вера е баба на Павел Антонов. Тя е племенница на Майстора и негов модел в различни периоди от живота ѝ.
„Другите интересни картини на Майстора – на прабаба ми и прадядо ми. Картината се казва – „В памет на героична Корея” и е рисувана по време на Корейската война през 1952 г. на XX век, когато комунистическият режим е предприел кампания на солидарност с Корея. Той чете вестник, на който пише заглавие с големи букви „КОРЕЯ”, а тя плете чорапи.Легендата в семейството беше, че тя ги плете, за да направи дарения за децата на Корея. Зад гърба им се намират портретите на тримата лидери на политическата епоха – Червенков, Сталин и Георги Димитров, което не е характерно за Майстора, но в този момент така ги е видял нещата”, добавя Антонов.
Бившата балерина Русалия Кирова е съпругата на Димитър Киров. И също е част от фамилията на Майстора – дъщеря е на племенницата му Вера. Сред откраднатите портрети е и този, на който е нарисувана заедно с брат си: „Мен Майстора ме рисува, обаче аз бях 9-годишна балерина тогава и аз непрекъснато шавах. И той ми се скара и аз малко гледам особено на тоя портрет, защото ми каза – „аз не мога да те рисувам тебе”,докато брат ми беше мирен. Майстора го рисува няколко пъти, защото му позираше.А аз не можех да позирам”.
Купувачът на една от картините я предава доброволно в полицията. Той издава другите мъже, в чиито ръце попадат платната. Те се оказват антикварите Божидар Нейков и Атанас Йончев/Наско Дългия/, които са в този бизнес от 30 години.
По думите му крадците сами му предложили платната, а той се изкушил: „8 картини по 500-600 лева ми се стори апетитно”.
На въпрос не е ли предположил, че вероятно хората, които му предлагат картините са крадци, антикварят отговоря, че си е помислил, че чистят тавани и мазета, „както разправят ромите”, и затова не се усъмнил. Подобно нещо му се случило за втори път от 30 години.
Атанас Йончев и преди е разследван за престъпления с културно-исторически ценности. Както и Божидар Нейков, който твърди, че купил картините от Йончев за 8000 лева. Именно в мазето на Нейков полицията открива 3 платна на Майстора и 6 на Димитър Киров. -„Аз просто видях картините и получих желанието да ги имам, защото ги разпознах,че са хубави картини. Картини на Майстора никой не би изпуснал, който разбира.
„Такива картини излизат по търговете грубо казано по 50 000 лева -100 000 лева, може би и над, ако е масло. Но във всички случаи това са едни легални начини за намиране на такава картина. Когато това става в криминалния сектор, нещата стават съвсем различни. Тя би могла да бъде дадена на безценица, за да може да се отърве този, който я е откраднал. Или ако е поръчка на някой от подземните босове на нелегалното колекционерство, вече става по-сложно”, обяснява изкуствоведът Филип Зидаров.
Божидар Нейков обаче настоява, че ако беше усетил нещо нередно, никога не би взел платната.
Той казва, че не е измамник: „Едва ли, щом съм си платил, аз не съм ги откраднал. Може би някои от тях щях да продам, не бих ги задържал всичките. Не мога да събирам купища картини тук. То е ясно, че съм сгрешил. Просто хубавите картини ме подмамиха. И когато човек види нещо хубаво, иска да го купи”.
– „Не можеш да посягаш към нещо, което е крадено, независимо колко го искаш и независимо колко е евтино и достъпно в този момент. И затова се радвам, че са хванати и изправени пред правосъдието”, посочи Павел Антонов, от чиято къща бяха откраднати платната на Майстора.
„Направиха самопризнания. Самите крадци знаят къде и как да пласират такъв тип вещи. И за съжаление има хора, които да ги купят”, разказва началникът на сектор „Престъпления с културно-исторически ценности” към Главна дирекция „Национална полиция” Ангел Папалезов.
Задържани за кражбата са Антон Антонов и Виктор Христов /с криминални досиета/, живеят в столичния квартал „Орландовци” твърдят, че кражбата е била поръчана от Атанас Йончев. „Той ни закара, показа къде е къщата на човека, че хората са в чужбина, че имам право до 2-3 дни да направим кражбата. Съгласихме се, защото той ни каза, че ще ни даде 5000 лева”, твърди Антонов.
„Те не са толкова виновни, колкото антикварите. Те са просто един канал. Но ако те бъдат окрадени по някакъв начин, макар че те нямат такива духовни ценности явно. Явно нямат душа”, разказва съпругата на Димитър Киров – Русалия Кирова.
Откраднатите платна на Ружа Ракилова
Подобна кражба сполетява и дома на Боряна Арнаудова в София преди 5 месеца. Изчезват портрети на известната през 30-те години на миналия век художничка Ружа Ракилова.
„Това бяха портрети на моите предци – моят прадядо ген. Никола Недев, дипломат, политик, историк, министър на вътрешните работи в два кабинета на българското правителство. Единият портрет представляваше – той в цял ръст с генералска униформа. Вторият портрет беше на неговата съпруга с дълга бална рокля и шлейф. И третият портрет е на тяхната дъщеря, също така с бална рокля, седнала, но в цял ръст. Тези портрети бяха наше семейно наследство. Ние им се радвахме и те ни гледаха с техните мъдри и добри очи от стената. И просто бяхме изключително учудени, че при този взлом бяха откраднати само картините”, разказа Боряна Арнаудова.
Разследването в този случай е прекратено с аргумента, че не е установен извършител: „Те бяха много хубави портрети. Когато се движите, очите им ви следват в стаята. Това е голямо майсторство. Тази техника в западноевропейската портретна живопис е много развита. Много е вероятно това да е поръчков обир. Богати хора, които трупат състояние за много кратко време, по неизвестен начин, съответно започват да се ограждат с много луксозни вещи, които не им отиват. Хората, които са взели тези картини, аз ги моля да ги върнат, защото те по никакъв начин няма да им донесат утеха или някаква радост”.
Картините на Златю Бояджиев – в неизвестност до днес
Дванадесет, а не девет картини на Златю Бояджиев, са били откраднати от дома на сина му в пловдивското село Марково. Вече осма година от изчезналите платна, /неофициално оценявани тогава на 1 милион лева/, все още няма и следа.
„Влязох в къщата и видях една огромна рамка, която е демонтирана от картината, облегната на телевизора,картината я нямаше и докато мъжът ми влизаше, аз му казах, че има някакъв проблем, че сме обрани. Спомням си шока. И омерзението, че някой влиза, че някой ти рови по нещата, които си ги съхранявал поколения наред. Аз разчитах на полицията и тази кражба, която според мен няма аналог в България до този момент, смятах, че нещата много бързо ще се разкрият. Първите няколко месеца получихме едно съобщение, че прекратяват и дотам беше. Впоследствие мъжът ми им написа на прокуратурата, че не е нормално да се прекратява търсенето, но дотам свършиха нещата. Оттам нататък нито някой ни е потърсил,нито е казал нещо. Те изчезнаха, сякаш някъде ги закопаха. Тази кражба повлия много на неговото здравословно състояние”, разказа съпругата на сина на художника – Албена Бояджиева.
Синът на Златю Бояджиев – Георги, умира, наричайки себе си заложник: „Ателието ни беше в решетки. Ти се съобразяваш кого пускаш в къщата си. Къде да ги държиш тези картини. Не смееш… Който поканиш, който дойде, ти го гледаш като потенциален крадец”, разказва Албена.
Каква е статистиката?
Откраднатите картини за 2018 г. са 152. В предишни години бройката варира между 220-300. Намират се около 25-30 % от крадените произведения.
„Самият предмет не се губи, рано или късно той ще се върне при собственика си. Въпросът е, че се погасява наказателната отговорност поради давността на престъпленията”, посочва Ангел Папалезов.
Схемата и участниците в кражбата на картините на Майстора тепърва ще се изясняват и в съда. През това време обаче Павел Антонов обмисля да превърне ограбената къща в артцентър.
„Майстора едва ли би помислил, че може да бъде по този начин краден”, каза Русалия Кирова, отнасяла се с трепет към изкуството на Владимир Димитров.
Наследникът му Павел Антонов вижда противоречие в реалното положение на нещата и такива, каквито ги е виждал Димитров: „Така е работил Майстора – канил е хора в двора и е правил народни изложби. Не може изкуството да го крием зад решетки, зад алармени системи, в сейфове на банки”.
„Жалко, че в нашата страна по този начин не можем да се преборим с тази престъпност, която е изключително агресивна и изключително ненаказана и това им дава смелост”, посочи от своя страна Боряна Арнаудова, също жертва на кражба на ценни картини.
Източник bTV
