„…Това е един предизвикателен текст. Трагикомедията в него е точно такава, каквато е и в живота. Тук главните въпроси са: доколко, дали и как трябва да защитим избора си, човек може ли да прекрачи границата на задължителното лицемерие, в което системата ни вкарва, но лицемерието е основният закон, в който нашият свят съществува и истината винаги е оспорима.”
Четвъртък, 13 февруари 2020 г. от 19:00 ч. до 21:00 ч.
Номинация АСКЕЕР 2019 за най-добро представление.
Режисьор: Николай Ламбрев-Михайловски.
С участието на: Валентин Ганев (АСКЕЕР 2019 за тази роля), Параскева Джукелова, Илиана Коджабашева (номинация за АСКЕЕР 2019 за тази роля), Ева Данаилова, Ева Тепавичарова, Стефан Къшев
Превод от английски: Любов Костова
Сценична версия: Николай Ламбрев-Михайловски
Сценография и костюми: Чайка Петрушева
Музика: Добрин Векилов-Дони
Мултимедия: Иван Москов, Полина Герасимова
Драматург на постановката: Светлана Панчева
Художник на плаката: Янина Петрова
Следващи дати: 29 май 2018 г.
Билети: на касите на театъра и онлайн.
Коментар от пресконференцията за бъдещия спектакъл:
„…Това е един предизвикателен текст. Трагикомедията в него е точно такава, каквато е и в живота. Тук главните въпроси са: доколко, дали и как трябва да защитим избора си, човек може ли да прекрачи границата на задължителното лицемерие, в което системата ни вкарва, но лицемерието е основният закон, в който нашият свят съществува и истината винаги е оспорима. Има ли човек право и кой решава това-доколко можеш да разтвориш пространството в сърцето си и да приемеш или да отхвърлиш един човек, защото си обикнал друг в един свят на изключителен прагматизъм, агресия и липса на милост към човешкото? Има ли морал в „ обичането“ и докъде се простират неговите рамки в посегателството към душата на другия? На практика голямата трагедия и комедия на този живот е, че всички по някакъв начин нагазваме в кишата от въпроси, въпроси, но едни си мокрят само подметките, докато други затъват до шия. И се оказваме изправени пред: „Мога ли да бъда дотолкова свободен, че да защитя собственото си „аз“ чрез избора си, а дали изборът да бъда щастлив може да се подчини на общото статукво?”
Николай Ламбрев-Михайловски
Артър Милър – негови мисли за и по повод пиесата –
“Спускане от връх Морган“.
– „ Темата на пиесата ми е за щастието на личността чрез или през призмата на обичта и интимния контакт между мъжа и жената.“
– „ Всичко, което сме, във всеки един момент живее в нас.“
– „ За една ера може да се каже, че е към края си, когато са изчерпани основните й илюзии.“
– „ Задачата на истинския интелектуалец се крие в анализ на илюзиите, за да открие техните причини .“
– „ Може ли някой да си спомни любовта? Това е като да се опитвате да съберете мириса на розите в една изба. Вие можете да видите розата, но не и аромата й .“
– „ Независимо по какъв начин ще бъде осъществено, но основната задача на пиесата е да събуди страстите на своята аудитория .“
– „ Разбрах каква нелепа лъжа е бил целият ми живот…“
