Заповядайте в Музей-галерия “АНЕЛ” на 25 октомври (вторник), където от 18.00 ч. ще бъде открита изложбата “СВЕТОВИДЕНИЯ” на художника ЛЕВЕНТ МОРЕ!
Живописните световидения на Левент Море в Музей-галерия „Анел“
Диво усещане за цвят. Това е първото впечатление от картините на Левент Море, след което попадаш в свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебваща парареалност – експресивна, доближаваща се до фовистичен екстаз.
Левент Море
Не особено познат у нас, Левент Море, след родния си град Казанлък, през 1979 г. попада в Истанбулската академия и по пътя да осъществи мечтата си – да учи при Ренато Гутузо – минава през Виена, за да „заседне“ там през 1983 г., както споделя в разговорите, и „да попадне в точното време на точните хора и преподаватели в Академията“. Започва с фигуративна живопис и като почитател на последните диви – фовистите, като се започне с Матис, Дерен, Вийяр, Емил Нолде, Алексей Явленски, Базелиу, Ханс Хартунг, Имендорф, открива своя собствен път и стил.
Последните десетилетия избира тишината в Средна гора, нарушавана от жабешкия хор, воя на чакалите през нощта и индигово тъмното небе, от което звездите се спускат до теб с надежда да ги уловиш. Тогава настъпва неговото царство. Очите на мрака, отворили се в съня, пробиват тъмно лилавите нощи с лазурни проблясъци.
Появяват се и съновиденията, които в изгрева, любимите часове на художника, са окадени като тамян от мъглата и непознатото, нежно като въздушна пелена, намира своята живописна пластика. Това е магията на изкуството. Тази, при която превръщаш обозримото в необозримо, осъзнавайки, че образът и цветът не винаги са свързани, издигаш се над реалния свят и пресъздаваш усещането за него в цвят – парареалност – реминисценция на обозримото.
Фовистичните експресии на Левент Море ни напомнят, че светът на художника е загадка, ключалка без ключ или обратното.
В него цветът създава светове,
усет за четирите сезона,
за вибрираща мараня,
за морски бриз,
за любим музикален рефрен,
за озарения в пламъци залез,
за стаения дъх на природата преди буря,
за молебен за дъжд след дълго продължилото лято,
изпепелило зелените поля,
за лятна нощ с дъх на теменуги,
за бакърени листа, прегорели от есента,
за снега, изял цветовете през зимата,
за бледолилавия подкожушник, пробил
снега с първия полъх на пролетта.
С многозначните цветни световидения на Левент Море, плод на изострена сетивност и обсебваща цветова фантазия, ценителите на изкуството у нас ще запълнят една отдавна отворена ниша, която чакаше появата му.
Аксиния Джурова
30 години след…
Пламен В. Петров
Първата си самостоятелна изложба художникът Левент Море подрежда през 1992 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Тогава той e увлечен в работата си в полето на монохромното, разгръщайки идеите си върху голямоформатни платна и хартия със средствата на живописта и графиката. Едно впечатляващо първо встъпване в художествения живот у нас в годините, когато България пое по пътя на своя дълъг и в много отношения тревожен преход към настоящото ни съвремие.
Тази изложба обаче е и своеобразен маркер за присъствието на автора в собствената му родина. Подредена в заличената днес от културната инфраструктура на страната ни Национална галерия за чуждестранно изкуство, тя сякаш легитимира Левент Море като чужденец в родината му. Но тук, както пише Георг Зимел, имаме предвид чужденец, но „не в многократно използвания смисъл на бродещия, който днес идва, а утре си отива, а в смисъл на този, който днес идва, а утре остава – така да се каже, на потенциалния бродещ; на този, който, макар и да не е продължил пътя си, не е преодолял напълно разрива между идване и отиване“.
Днес, 30 години по-късно, Левент Море се явява с новата си самостоятелна изложба. Извървял собствения си преход, той вече е друг. Завладян от обаянието на цветовете, опитомил експресивния жест и майсторството на композицията, той извежда върху новите си платна визуални идеи, които макар да са провокирани от конкретното и да са изведени до абстракция, в тях всякога прозират белезите на натурата. Деликатно, непринудено, привидно въображаемо.
Но Левент Море остава в нещо и все същият. Три десетилетия по-късно той продължава да мисли, живее, работи като чужденец. Но не като жест на претенция, в потвърждение на полученото отвъд границите на родината художествено образование, а като същностна потребност, позволяваща му да опази, съхрани, а сетне и да въплъти в платната си бродническата си нагласа към действителността. Действителност, към която, приспособиш ли се, сетивата за големите непреходни стойности на битието всякога помръкват.
Този сайт изпозлва бисквитки, за да подобрим присъствието Ви в него. Информацията за бисквитките се пази във Вашия браузър и изпълнява функции за разпознаване, когато се върнете на нашия уебсайт. Това помога на нашия екип да анализира посещаемостта на този сайт.
Строго необходими бисквитки
Строго необходимите бисквитки трябва винаги да са включени, за да можем да съхраняваме информацията за Вашите предпочитания относно бисквитките на този сайт.
If you disable this cookie, we will not be able to save your preferences. This means that every time you visit this website you will need to enable or disable cookies again.
Бисквитки от трети страни
Този сайт използва Google Analytics, за да събира анонимна информация като брой посетители на уебсайта, или най-посещавани страници.
Please enable Strictly Necessary Cookies first so that we can save your preferences!
