АНТОНОВДЕН – 17 ЯНУАРИ
Празнуват: Антон, Антония,
Антонина, Андон
Свети Антоний Велики е роден около 260 г. Житиеписецът му Атана-
сий Александрийски съобщава, че е прекарал двадесет години в пълно уса·
мотение в пустинята. Там на стари години той се отдръпва от света. Макар
и толкова далече, мнозина го търсели за съвет, за лек, за разговор. Ан»
ний давал на всеки това, от което се нуждаел.
Когато бил на 104 години, влязъл в открит диспуг с привържениците на
арийската учение и ги победил. Това било тържество на християнството и
хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. На
следващата година Антоний умрял. Погребали го на тайно място. Много
по-късно пренесли мощите му във Виена.
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
ВЪВ фолклора св. Антоний се представя като по-малък брат близнак на
св. Атанас. Братята били ковачи или, според различните поверия, ножари,
железари, налбанти (хора, които подковават конете). Знае се, че в митоло-
гичните представи ковачите близнаци заемат видно място като първотвор-
ЦИ, ковачи на вселената, оформящи света чрез стихията на огъня – разруши-
теяна, но и божествена. Затова и в образите им се вплита както представата
за тази божественост и съзидание, така и респект пред демоничните сили,
които покровителстват. Вплита се и представата на старите езически вярва-
ния за небесните богове на огъня Зевс, Хермес, Тангра и Перун.
Магическа е силата както на ковачите, небесни творци, така и на всич-
ко, произлязло от техните огнени ръце. Двойно по-магическа става сила-
та, когато са двама близнаци ковачи като св. Антоний и св. Атанас.
В митичното време, когато все още не били измислени ковашките клещи,
братята изваждали желязото с голи ръце направо от огъня, оформяли го с
тежки юмруци. Веднъж Антоний гледал спящо със свити лапи куче и бил
озарен от прозрение – техният инструмент можел да изглежда точно така,
като кучешки крачета. Народът оценил ума на Антоний и му отделил празник –
един ден преди деня на брат му св. Атанас. Според друга легенда обаче кле-
щите вече били измислени, но един ден ковачът Атанас загубил най-важния за
ковачите инструмент. Желязото започнало да прегаря в пещта, а хората да се
сърдят и да хокат виновника. Обиден, ковачът Атанас бръкнал с ръце в огъня
и започнал да кове желязото направо с юмруци. Тогава всички се убедили в
необикновената му сила и го обявили за светец. Каквато и да е истината, кова-
чите и железарите и до днес знаят кои са покровителите на техните занаяти и
празнуват в чест на двамата светци. Според друга легенда двата дни (17 и 18
инуари) са празник, посветен на един светец с две лица. На първия ден све-
тецът влязъл в селската кръчма с бедни дрехи и никой не го поздравил, не го
почерпил, не поискал да пие с него вино и ракия. На втория ден св. Атанас
обяякьл “знатни дрехи”, влязъл с ТЯХ в кръчмата и, както се очаква, всички
мигом скочили на крака да го посрещнат с почит и уважение. Затова в Стран-
джа наричат 17 януари Сиромах Атанас. На места денят се смята за тежък,
лош празник. Разказва се, че на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в
ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
