Каса Висенс (от испански casa – „къща”) е първата къща, проектирана от испанския архитект от Каталуния Антонио Гауди (1852 – 1926). Той е един от най-големите новатори в областта на архитектурата по онова време и дълго след това. Характерният му индивидуален еклектичен стил, описван като смесица от неоготика и ар нуво, носи и белези на сюрреализма и кубизма. Като водеща при него се посочва испанската разновидност на ар нуво, наричана Каталонски модернизъм. Освен със смесването на стилове Гауди се отличава и с включването на различни материали в работите си като желязо, стъкло, керамични плочки и бетон, много от които могат да се видят в тази сграда.
Построена между 1883 и 1885 г. като лятна къща за семейство Висенс, още с този свой проект Гауди демонстрира несравнимия си талант въпреки липсата на опит по това време. Каса Висенс е обявена за световно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. Намира се на „Улица на Каролините” във втория по брой на населението испански град Барселона.
Мудехар (на арабски „домашен“, „питомен“) е наименованието на мюсюлманите, останали да живеят под властта на християнските владетели в Испания в хода на Реконкистата и постепенно обърнали се към християнството. Заедно с евреите се ползват със значителна автономия и покровителство от страна на властите до към средата на XV в. и играят огромна роля за икономическото развитие на отвоюваните области. Едноименният стил на характерното за тях изкуство датира от XII – XVI век. В мудехар като архитектурен стил се смесват арабски и испански влияния.
Стиловата еклектика е ясно изразена във вътрешното пространство. На приземния етаж са помещенията за ежедневна употреба – трапезария в центъра, заобиколена от затворена веранда, както и стая за пушачи и фоайе. Дневната има впечатляващ вид, като от илюстрация на „1001 нощ“. В същото време трапезарията, най-пищно украсеното помещение в къщата, е в типичен ар нуво стил. Стените са покрити с изображения на птици и с ластари с флорални мотиви.
По-личните стаи на семейство Висенс са на първия етаж: две спални, баня и хол. Точно над стаята за пушачи на долния етаж има малка дневна. Таванът на стаичката е украсен с добре познатия от барока псевдо-купол – чрез игра с перспективата сякаш се вижда истински купол, който разкрива гледка към небето. В действителност обаче това е просто реалистичен стенопис.
В Каса Висенс Гауди създава първия си достъпен покрив. Той разполага с пътека около четирите страни на скатния покрив, с извити керемидени плочки за събиране на водата. Характерно за труда на Антонио Гауди е, че вентилационните тръби и комини са също толкова богато декорирани в подобни стилове като самата фасада.
Вторият етаж помещава постоянната колекция, чрез която посетителите могат да проследят над 130-годишната история на Каса Висенс, нейния социален, културен и художествен контекст, както и модернизма през очите на Гауди.
В Каса Висенс посетителите могат да разгледат и временната експозиция „Първата къща”. Линията на времето започва с Виоле льо Дюк и Уилям Морис, които са ключови в обучението на Гауди. След това преминава към велики американски архитекти от първото поколение на Движението за модерна архитектура – Хенри Хобсън Ричардсън, Луис Хенри Съливан и Франк Лойд Райт. Представени са и европейски архитекти от същото поколение – Хендрик Петрус Берлаж, Ото Вагнер и други. Изложбата завършва с различни изрази на ар нуво – Виктор Орта, Ектор Гимар, Чарлс Рени Макинтош и Йозеф Мария Олбрих.
Всеки архитект е представен с една своя къща на изложбата, било то защото тя е първата, която са проектирали и построили, или защото това е собственият им дом. Някои от постройките са представителни домове, което означава конструкция, при която те експериментират със стилове и форми, които по-късно стават характерни за работата на архитекта не само по отношение на архитектурата, но и декорацията и мебелите. Това, което обединява всички къщи от изложбата, е фактът, че са построени приблизително по едно и също време като Каса Висенс.
MoraBanc, частна семейна банка със седалище в Андора, става собственик на Каса Висенс през 2014 г. Преди това сградата е частен имот. Реставрацията на къщата, която започва през март 2017 г., разкрива оригинални полихромни елементи, скрити под различни слоеве, добавени през годините. Целта на реставрацията е връщането на сградата към първоначалното ѝ състояние и запазването на облика на дома. Екип, съставен от архитекти, историци, експерти по творбите на Гауди, химици и фотографи, наред с други, помага за осъществяването на тези цели. За да бъде сградата достъпна, оригиналното стълбище е заменено с модерно, дело на Елиас Торес, Хосе Антонио Мартинес Лапеня и Дейвид Гарсия, и е добавен асансьор, осигуряващ достъп до всички етажи и покрива. Каса Висенс е открита като музей през ноември 2017 г.
Къщата-музей е с вход свободен на 22 май – Денят на Санта Рита. На този ден католическата църква чества литургично празника на света Рита от Каша, майка, съпруга, монахиня, „светицата на невъзможните случаи, една смирена, силна и смела жена с непоклатима вяра”. Образът на Санта Рита от малкия храм, построен през 1927 г., е разположен в ниша, изградена вътре в градината. Затова всяка година на 22 май се провежда литургия в чест на Санта Рита и се благославят розите – традиция, част от историята на къщата и на квартала.
Снимки: Иванела Щерева
