Константин Мравов се занимава с онлайн и радио журналистика. Понякога в свободното си време снима. Прави го от 2013г., а в архивите му на преден план са графитите, промените в средата и анонимните ѝ обитатели, които улавя предимно с много евтина техника.
Първата му изложба “Цигари на бройка”, чиито куратори са Наталия Иванова и Стела Каменова се открива на 9-ти август, от 19:00ч. в Gifted Sofia.
С Косьо си говорим за снимането, града и за нормалните неща, които понякога са велики.
Защо цигарите са на бройка?
Защото няма пари за цяла кутия. Както за конкретните снимки не е имало пари и за хубава техника. 🙂
Идеята за изложба дойде, когато?
Когато най-любимият ми човек ми каза, че я е организирал зад гърба ми. Впоследствие избистрихме концепцията, доколкото я има, с нея (Наталия Иванова) и другия куратор – Стела Каменова. Преди това изобщо не ми е минавало през ума да правя изложби. Радвам се, че и Валери от „Гифтед“ е подкрепил идеята, още в етапа, когато аз не бях наясно с нея.
Липсата на фокус води до?
Провал или изненадващ, неочаквано успешен ефект.
Първият апарат, с който се захвана да снимаш беше?
Преди 5 години с ясната идея да започна да снимам на филм най-напред хванах един стар Фед-5, който преди това беше станал декор в кварталното барче. Казаха ми, че през социализма полицаите снимали с такива, но не знам дали е истина. Все пак доста романтично. Така или иначе, още след първата лента разбрах, че корпусът пропуска светлина. Затова хванах старото Ломо LC-A на майка ми и като го занесох при Деков, което е най-близкото студио до тогавашната ми работа, той ми разясни, че продава същия апарат за 200 лева и камерата е доста емблематична. За съжаление, в моите ръце се наложиха три сериозни ремонта, преди животът му окончателно да приключи.
Паралелно с лентите, които после малко или много зарязах, започнах да снимам със сапунерки, телефони и доста базови DSLR-и. Повечето от тази техника беше назаем.
Хората, които ти улавят вниманието зад кадър, са?
Аз тръгнах предимно от снимането на графити и графити артисти в действие, каквито кадри има доста изложбата. Извън тях всякакви неща са ми хващали вниманието, като по-скоро зависи от конкретния повод да снимам – дали съм илюстрирал някакъв журналистически текст, дали съм бил някъде в чужбина и така нататък.
Специално изложбата е съсредоточена върху софийски хора и сюжети. Смятам, че има някакво разнообразие и едновременно май са позатворени в моите интереси и ареали. Не знам.
Падаш си по?
Здрав рап, дръмнбейс, реге, балканско. 🙂 Падам си по градския живот – мачове, барове, прекаляване, но реално ме прави доста по-напрегнат отколкото трябва.
А до гуша ти дойде от?
С времето станах доста критичен към определени кретенски аспекти на действащия социален ред – расизъм, хомофобия, сексизъм, бъркащи в очите несправедливи неравенства, но най-вече ми дойде до гуша някой убедено да ми говори как без всичко това не може и ако не мисля така съм комунист или педерас.
Беше велико, когато?
Беше велико сега като един приятел се ожени и му бях кум. Велико ми е всеки път като посрещна някой близък, който е в чужбина и не съм виждал скоро. В началото на годината си спомням как ми стана велико като за пръв път прочетох „Улица Консервна“, ей сега по-близко като слушах албума „Прилив“. Велико ми е на разни концерти и хубави вечери. Доста се кефя като някой тъп политик попадне в насираща го ситуация. Нормалните неща.
Из улиците на София виждаш?
Каквото всеки софиянец вижда, то по-скоро въпроса е в какво се вглеждаме. Интересни са ми някакви неща, които малко по-праволинейните и забързани хора подминават, без да ги обвинявам за това. За да дам някакъв конкретен пример – разнообразието от емоции у хората е много интересно. Всички казваме, как ни заобикалят само едни сиви и намусени лица и може би наистина те преобладават, но като се оглеждаш повече е много интересно разнообразието – някое дете как се мъчи да ритне кацнал до него гълъб, някакви батки как вървят самоуверено, пък до тях на тротоара някакви се целуват, пък до тях клошар е заспал … Харесват ми много и странните, зарязани места, които повечето хора май предпочитат да не виждат.
Иска ти се да снимаш в?
По някакви по-близки и далечни, но достатъчно необичайни места.
В ежедневието се биеш с?
По-нагоре отговорих в оня въпрос, където ставаше въпрос от какво ми е дошло до гуша.
А книгата, която те грабна последно беше?
Чета сега една колекция от латиноамерикански разкази, повече от които са много добри. На някакви класици са – Кортасар, Маркес, Льоса, но разбрах и за нови имена покрай тях.
Музиката, която те надъхва е?
Здрав рап, реге, ска, дръменбейс, балканско. 😉 Доста типичен за времето си случай съм.
Все се каниш да изгледаш?
Някои пропуснати класики – „Вертиго“ и другите на Хичкок, Дони Дарко … „Сиянието“ съм го забравил тотално. С времето поправям доста пропуски, които имам, но не ми остава време да съм достатъчно активен. Не съм гледал и доста сериали от последните години, за които чувам хубави думи.
