И как са отразени медиите във филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов
Човек както и да живее рано или късно се сблъсква с бюрокрацията и системата на днешното общество. Машина, която помита всичко по пътя си, без да се обръща назад да види последиците. А най-голямата сила на нашето време са медиите. Във всеки един свой образ те са средството, което контролира и владее масите. С тази сила се сблъсква и кантонера Цанко Петров, който бива пометен от силата на медиите. Той е погубен от добрината си, която е изкривена и направена негов най-голям враг.
Но как се стига до това? Как добрината може да се превърне в негативна сила, способна да преобърне живота на един човек?
Тук седят медиите и различните ПР отдели, които работят само за създаването на новина и изграждането на представа, в повечето случаи ралична от реалността. Ролята, изиграна от Стефан Денолюбов, показва чрез фин хумор, но същевременно доста болезнен, как живота ти може да бъде разрушен с едно добро дело. Вкаран във въртележката, Цанко е погълнат от система, различна до болка от всекидневната му рутина. Публичната изява отново не е по негово желание. Той е принуден да получи материални „подаръци“ в знак на доброто си дело, но губи най-ценното си, часовникът с който 25 години, работи вярно на БДЖ. Отново вещ, но носеща много повече в себе си от просто малко метал на китката. Носи спомени, които му биват отнети от желанието на медиите да се извлече облага от един обикновен човек.
Медиите и ПР отдела на Министъра на транспорта са представени, като черна сила, която преобръща животна на Цанко. Маргита Гошева, влязла в ролята на Юлия Стайкова е ПР обсебен от работата си. За нея е важна само добрата визия и това новината да бъде представена за доброто на министъра. Тя е част от онова общество. Модерното, което забравя в голяма степен собствените си ценности. Вглабена в работата, тя забравя себе си, търсейки добрия обик, който ще бъде приет от обществото.
Медиите изиграват ролята на безкрупулния злодей, който мачка, потъпква човешкото, само за да има власт. Всички в тази система с помагачи. С различна силна, но всички те помагат на злото. Но какво да се направи, това е тяхната работа, това те са избали. Може би са влезли с по-идеалистична представа, но тук няма място за представи. Сблъсъкът с реалността те кара да оставиш всичко в което си вярвал и да продължиш да съществуваш, просто за да оцелееш.
Въпреки своята слабост, с това че е чужд на тази система, Цанко започва борба срещу злото. Една борба срещу вятъра, която трудно може да намери своя изход. Кантонера полага огромни усилия, за да върне спокойния си живот и часовника, който е получил от баща си. Но в крайна сметка бива смазан. Физически и психически, той остава празен, погубен от доброто си дело и желанието на медиите да извлекат полза от простото съществуване на Цанко. И за какво, просто за да бъде потулен друг случай, петнящ името на министъра.
„Слава“ е филм, който сблъсква наивното добро и реалното зло. Той преплита две съдби на хора, общи само в това че са хора. Показва донякъде тъжната реалност, в която хората с идеалистични представи за нещата просто не намират място. Маргита Гошева и Стефан Денолюбов изиграват прекрасно своите доста трудни роли. Те ни показват нещата такива, каквито са. Груби и жестоки. Но това е реалността. Правим добро, но не винаги ни очаква същото. Реалността боли, а медиите, като зло стават все по явна и могъща сила, способна да разруши живота и на един прост кантонер.
текст: Симеон Тенев
снимка: БНТ
