https://www.facebook.com/press.sofia/videos/924573137971331/
Чаша пастис
Танцуваше среднощен бриз
със закъснялата луна.
Пианото с последен бис
притихна в синя тишина.
И колко мисли и мечти
потънаха във тази чаша!
С леда стопиха се в пастис
и в спомените избеляха…
А времето – дамоклев меч
разсече моето сега –
на минало, в забрава веч
и бъдеще, обречено в тъга.
Пр.: Останах с чашата пастис.
Останах с бледата луна.
Останах сам, отронен лист,
попарен в есенна слана.
Останах сам със чашата пастис…
стихове: Ангел Симеонов
изп. Васил Петров
музика: Росалин Наков
картини: Генко Генков
колекция: Ангел Симеонов
