Нов проект със сериозни амбиции за културно развитие стартира в Община Челопеч. Кметът инж. Алекси Кесяков и неговият екип от години работят в посока иновативно образование и културна политика, които да бъдат предпоставка и стимул за жителите на общината да останат тук и да се радват на благоустроеното селище и нови професионални възможности.
Към многобройните традиционни събития се прибави новият проект „Изкуство без граници“ – Арт срещи Челопеч, инициатива по идея на Арт пространство „Стилисимо“.
Първата Арт среща се проведе на 18 януари 2023 г. под мотото „Дървото на надеждата“. Гости на събитието бяха поетът Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, и Анжела Димчева – поетеса и литературен критик.
Срещата беше открита с химна на Челопеч, дело па поета Харалампи Харалампиев, изпълнен от ВГ Джуниър „Средногорски звън“ (худ. ръководител Невелина Сараджова).
Експертът по култура Жанна Центовская представи гостите и участниците, а в програмата се включиха: музикантът Борислав Мирчев, Женски хор „Средногорски звън“, Мариана Добрева със стихове от новата си книга „Ноти в косите“. Прозвучаха стихове в авторско изпълнение на Боян Ангелов и Анжела Димчева, която представи творчеството и на авторите от Челопеч Иглика Дионисиева, Виолета Овчарова, Харалампи Харалампиев, Никола Берберов.
Женски хор „Средногорски звън“с художествен ръководител Невелина Сараджова изпълни оригинални произведения от сборника със средногорски песни на Лукан Савов. Ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ изнесоха рецитал по стихове на Харалампи Харалампиев – почетен гражданин на Челопеч, който ни напусна през 2013 г. Със специално послание, изпратено до тях, се обърна неговата дъщеря доц. Ирина Харалампиева: „Мили деца, някога, когато ходех на училище и си мислех, че на всеки лист има стихотворение, си мечтаех да летя. Моят татко ми казваше, че ще мога всичко, което си пожелая. Привързвах балони и тичах по поляната, колкото можех по-бързо, но не се получаваше… Тогава открих, че истинските крила са стиховете на великите поети, а татко беше сред най-великите… Четях… Препрочитах… И пак… И полетях! Днес, когато вятърът вдига листа, клони и шумолящи хартийки високо в небето, си мисля как на всяка от тях, някъде горе, навярно има написано по едно стихотворение… Може би тези, които рецитирате тази вечер, са сред тях? Летете на крилете на поезията, деца, и никога, никога не спирайте да търсите нови простори!“
Финал на първата Арт среща постави Детелина Барева с презентации на хижа „Мургана“, учебни заведения на територията на Община Челопеч, готов проект за велоалея, предстоящо разширяване на СК „Хармония“ и изграждане на плувен басейн.
Поредицата от културни събития ще продължи през февруари, когато на 8-ми февруари ще гостува шампионката по художествена гимнастика Боряна Калейн, която е съавтор илюстратор в книгите „Мечта за триумф“ и „Ноти в косите“. На 10 февруари публиката в Челопеч ще аплодипра Кристина и Михаил Белчеви с техните хитове.
Кулминацията на „Изкуство без граници“ ще бъде в периода 5-12 юни 2023 г. на сцената в парк „Корминеш“ и в други пространства в Челопеч, като акцентите са в следните жанрове: литература, музика, театър и кино, изобразително изкуство, фотография. Срещите с именити творци и млади автори, майсторски класове, рецитали, представления и концерти ще се провеждат на открито, защото всеки творец има нужда да поеме от магията на природната красота – богатство на този район. Ще бъде учредена и годишна награда за цялостно творчество – плакет „Дървото на надеждата“.
Важен акцент в програмата на първата Арт среща беше есето от Боян Ангелов „Дървото на надеждата“. Ето този философско-митологичен текст:
Боян Ангелов
ДЪРВОТО НА НАДЕЖДАТА
Още древните мъдреци са изрекли, че човек е мярка за всички неща. Според Аристотел и неговата „Никомахова етика“ човешката личност отстои еднакво далеч от страха и безумието, за да се засели в пространството на храбростта. Векове по-късно Блез Паскал нарича човека „мислеща тръстика“, която е средѝна между неговия микросвят и студения полъх на безпределния Космос. А сред ипостасите на любовта и вярата сияе надеждата. Тя едновременно разделя и съединява, приближава и раздалечава тези толкова важни качества на човешката душа.
Човекът и надеждата или човекът и неговата вяра, че любовта и доброто са непобедими. Какво би онагледило най-добре такъв стремеж към всеобхватното? Може би такава илюстрация е дървото, което със своите корени олицетворява метафизиката, стволът му представлява физиката, а клоните – всички останали науки. Ала в този случай говорим за вярата, надеждата и любовта, които са емоционални предикати и принадлежат единствено на моралното съзнание. Те нямат пространствена форма, не са под властта на математическите аксиоми и логическите силогизми.
Съществува дърво, устояло на атомния взрив, унищожил изцяло японския град Хирошима на 6 август 1945 година. Тогава за миг загиват 80 000 невинни човешки същества. Общият брой на убитите след атомните бомбандировки над Хирошима и Нагасаки е 300 000! Ранените са повече от половин милион! Девет милиона японци остават без покрив, а в радиус от 12 квадратни километра всичко е разрушено! Учените предсказвали, че в епицентъра на взрива няма да се появят признаци на живот поне един век, но само след година сред радиоктивната пепел израснало „дървото на надеждата“ Гинко билоба.
Днес, в напрегнатото и взривоопасно време, това „дърво на надеждата“ е необходимо на нас, обикновените хора, повече от всякога. Не само заради лечебните му свойства, но и като свидетелство за неунищожимостта на живота.
През есента клоните на това дърво са покрити с листа, носещи всички нюанси на златото – от бакъреножълто до златистобяло. Природата е дарила Гинко билоба с неописуеми багри, за да напомни, че надеждата винаги трябва да бъде облечена в най-сияйни одежди.
Дървото на надеждата е нужно на всекиго от нас. То става наше спокойствие и пристан сред буреносните пориви на хорската злоба. Знаем далечната мъдрост, че надеждата умира последна, че следва човека до неговия последен дъх, побеждавайки покрусите, които ни следват неотстъпно по коловозите на битието.
Надеждата, любовта и вярата се съюзяват в добродетелен триумвират, и той ни пренася в светове, където светлите багри преобладават и където добротворството е господар на битието.
