Министър Нанков: След 2020 г. „рециклираните пари“ ще движат икономиките по-дълго от безвъзмездната финансова помощ

Обмисля се повишаване на цената на дневните винетки за товарните автомобили – сега са 21 лв.

Финансовите инструменти ще позволят повече български градове да станат икономически по-развити, социално по-привлекателни, с по-добра градска среда и условия за живот. Те са  инструмент в глобалната политика за постигане на модерни, съвременни, устойчиви и интелигентни градове. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на Третата международна конференция „Предизвикателствата пред кохезионната политика 2014 – 2020. Гъвкав Европейски бюджет и финансови инструменти в подкрепа на строителния сектор“. Тя се организира от Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ и е под патронажа на Искра Михайлова – председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент.

Министър Нанков отбеляза, че  положителните ефекти от инструментите са видими за регионите и градовете. „Светът се променя, изпълнен е с нови предизвикателства и във времето на бюджетни ограничения от решаващо значение е да се използва пълният потенциал на всички фондове и на финансовите инструменти по оперативните програми“, подчерта министър Нанков. Той добави ,че финансовите инструменти са от ключово значение както за бизнеса, така и за публичния сектор.  „Често се говори, че след приключване на сегашния програмен период финансирането от ЕС ще се промени и ще премине от гранатово финансиране, където финансов ресурс се дава безвъзмездно на публични организации , към финансови инструменти“, коментира още Николай Нанков.

Според него поради тази причина от 2020 година все повече ще се говори за „рециклирани пари“,т.е. средства, които се ползват повече от веднъж, на база реинвестиции. „Тези средства ще продължават да движат икономиката доста по-дълго отколкото безвъзмездна финансова помощ. Колкото по-бързо се научим да се възползваме от тях толкова по-успешно ще се адаптираме към новите условия, категоричен бе регионалният министър.

Той подчерта, че страната ни е натрупала положителен опит от реализирането на проекти с висока добавена стойност, чрез финансови инструменти. Чрез инициативата „Джесика“ са реализирани инициативи за над 250 млн. лв. в градовете София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Стара Загора и Плевен, където са изпълнени проекти в здравна, образователна, социална, бизнес инфраструктура, нови общински пазари, паркове, културни институции. От вложените инвестиции само 64 млн.лв. е била стойността на безвъзмездната финансова помощ, а останалият ресурс е частен.

В рамките на настоящата Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. за финансови инструменти е заложен ресурс в почти пет пъти по-голям размер, информира министър Нанков.  Той съобщи, че до края на годината се очаква да започнат работа трите  фонда за градско развитие, от които по един за Северна и Южна България и един за София, като част от големия фонд на фондовете.

Ресурсът по линия на ОПРР е в размер на 375 млн.лева. От тях ще бъдат финансирани проекти на общините и бизнеса, като ще се толерира приоритетно публично-частните партньорства.

 

Пред журналисти след форума министър Нанков съобщи, че се обмисля от 1 януари увеличаване на цената на еднодневните винетки за тежкотоварни автомобили, които в момента са прекалено ниски – 21 лв. „Септември ще вземем политическо решение за цената на еднодневните винетки за тежкотоварния трафик.  С обсъждането на бюджет 2018 година ще стане въпрос по темата. От АПИ готвят анализ за еднодневните винетки, които се ползват най-много и се таксува преминаващият транзитно тежкотоварен трафик“, обясни министърът. По думите му в момента цената на таксите за леки автомобили е несъизмеримо висока на фона на винетките за тежкотоварни автомобили. Тенденцията от 2014 г. до момента е  леките автомобили да издържат пътния сектор, като анализите сочат, че в момента 67% от приходите от винетки идват от леките автомобили. „Моето мнение е, че цената на винетката за леки автомобили не трябва да се повишава, но за товарните автомобили категорично трябва да има промяна. Тежкотоварният и транзитен трафик трябва да плаща повече, защото руши повече инфраструктурата и замърсява околната среда. Не по-малко от 10 000 транзитно преминаващи автомобили минават дневно през страната ни“, подчерта Нанков.  Той обясни, че най-справедливият модел за заплащане на ползване на инфраструктурата ще е въвеждането на ТОЛ-системата и електронните винетки.  Според анализите най- консервативните прогнози сочат, че най-минималните приходи, които се очакват след въвеждането на тази система, са  660 млн. лв. годишно от товарния трафик и 200 млн.лв.  от леки автомобили. Така очакваните приходи през първата година от въвеждането на тол -системата са от 800 млн.лв. до 1 млрд. лв., обясни министър Нанков. По думите му само приходите от товарния трафик биха се равнявали на 1.5 млн.лв. на ден, които в момента се губят. Министърът потвърди, че се готви иск срещу фурмите, които обжалват процедурата за внедряване на тол- системата. Ангажирани са независими одитори, които изготвят нужните изчисления.

„От обжалванията губим всички граждани, които пътуват всеки ден по пътищата. Едно е да се поддържа републиканската пътна мрежа с 300 млн.лв., колкото получаваме сега,  друго е с 1 млрд лв., добави той.

Приходите ще бъдат съобразени с модела на тарифиране. Пътищата, които ще се обхванат от системата ще станат ясни с решение на МС по предложение на МРРБ и АПИ. Моделът за тарифиране ще се избере като се въведе тол-системата.  Един от принципите ще е заплащане за изминато разстояние и тонаж. Ще има възможност за различно тарифиране на различните пътища, както и тарифиране според часа на преминаване и пиковите дни и часове, какъвто е немският модел.

Министър Нанков посочи, че с повечето приходи ще имаме възможност да построим и АМ „Хемус“, скоростен път Ботевград-Видин, АМ Русе-Велико Търново, уширението на Бургас – Слънчев бряг, тунел под Шипка . Сумата на тези проекти е 7 млрд. лв. Сега обаче с бюджет от 300 млн.лв. се строи и ремонтира много по-малко, още повече, че 80 млн.лв. от тези средства отиват за зимно поддържане.