Сава Пеев е роден в село Костел, Великотърновско. В Търново завършва средното си образование, а висше – българска филология, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи като учител и деец на културата, посвещава се на обществена и краеведска дейност. Издал е книгите „Пристанище в планината”, „Повикай ме, море”, „Слънчеви откоси”, „Непростима любов”, „Щурчова свирка”, „Лирични брегове”, „Златното момиче”, „Морето живите обича”, „Село Костел. Опит за история”, „Операция „Морско око”, „Избрани съчинения в 3 т.”, „Парашути от глухарче” , „Избрани стихотворения”, „Птиците се завръщат”. Негови творби са участвали в множество антологии, превеждани са на чужди езици.
КОРАБНО
Морето захапва брега на земята
и бавно с вълните скалите руши.
Далеч пред очите водата разлята
люлее във люлка човешки очи.
А корабът спрял пак на кея ни чака –
от него отново да тръгнем на път.
Да пие до болка очите ни мрака,
над дългите мачти звезди да блестят.
Морето, с несметни богатства познато,
с романтика нова, и мене зове
да търся аз радост, дори и когато
пътувам във бури с най-зли ветрове!
Морето за мене прилича на бездна,
богато със тайни, сравними със рай…
Сред него пътувам, работя и чезна
и с кораб се връщам във родния край!
РОПОТАМО
Гора, тръстика и вода,
над тях небе като синило
и всичко с голите бърда
в реката се е отразило.
Блатата са като очи,
а лилиите в тях – зеници,
в които хиляди лъчи
кръстосват златните си жици.
Разлятата река блести
и лодките рибарски мие.
О, колко много красоти
тук щедрата природа крие!
Люлее юлският покой
меандри приказно красиви,
където даже и във зной
трептят вълни зелено-сиви.
Тежи водата от сребро,
от слънцето със чук ковано.
Земя, от теб едно ребро
не е ли също Ропотамо?
