Съюзът на българските писатели и галерия-книжарница „София-прес“ представят проекта „Дипломация чрез литература“ – монографично изследване на Анжела Димчева, посветено на Международните писателски срещи – София (1977 – 1986).
В събитието ще вземат участие:
Боян Ангелов – председател на СБП
Найден Вълчев
Екатерина Томова
Георги Константинов
Проф. д-р Мюмюн Тахир
Заповядайте на творчески разговор!
16 януари (понеделник) 2023 г., 17.00 ч.
Галерия-книжарница „София-прес“, ул. „Славянска“ 29
Проектът е спечелил финансиране по програма
„Творчески стипендии’22“ на Национален фонд „Култура“
Откъс от “Дипломация чрез литература”:
Мемоар на Найден Вълчев
Из моите спомени – специално интервю за Анжела Димчева
През 70-те години на предния век в средите на културната общественост у нас се заговори за нещо необичайно: от социалистическия лагер и от западния свят видни писатели ще се срещнат на форум в България, в София. Организатор и домакин на такова събитие ще бъде Съюзът на българските писатели. Задаваха се незадавани до този момент въпроси: как така малка България ще сътвори такова вселенско мероприятие, ще участват пратеници от всички континенти, ще искат ли да минат през „Желязната завеса“, ще нарушат ли личните си програми и планове и в името на какво?
На какво – ставаше ясно: темата е мирът, веруюто е мирът; общуване на писателската съвест и талант. Организацията – огромен ангажимент. Стана ясно, че наши писатели ще пътуват – на запад, на север и на юг, персонално ще посетят и ще поканят видни автори, за да получат тяхното съгласие. А тук им се осигурява трибуна, самолетни билети, хотел, ресторант, свободна програма, пътуване из страната.
Май единственият представителен тогава парк-хотел „Москва“ ще им бъде жилището и всичко, свързано с това. За всекиго ще бъде осигурен персонален преводач на английски, немски, френски, испански, италиански, да не говорим за немски, руски, шведски, полски език… Но всичко това в края на краищата ще се свежда и до проблема пари! Мълвата говори – хлябът е стотинки, книгите са копейки, театралният и оперният билет са стотинкови, токът е със символична цена… И все пак – националният бюджет ще може ли да понесе толкова гости, толкова скъпи във всяко отношение гости, пътуванията им към Варна, към прочутото Черно море… Мълвата продължава: спокойно, големите пари са осигурени от великия Съветски съюз.
Делегатите са посрещнати на най-високо ниво. Парк хотел „Москва“ пращи от посетители. Много от българските писатели, журналисти, преводачи, дейци в сферата на културата пълнят заседателната зала, озвучените фоайета, кафенето. Интересът е голям: ще видят, ще чуят, ще могат да стиснат ръката на Рафаел Алберти (Испания), на Уилям Сароян (САЩ), на Янис Рицос (Гърция), на Пиер Гамара (Франция), на Уилям Мередит (САЩ), на Андрей Вознесенски и Евгений Евтушенко (СССР), на Джеймс Олдридж (Великобритания), на Жоржи Амаду (Бразилия), на Фридрих Дюренмат (Швейцария), на Володя Тейтелбойм (Чили), на Ален Боске (Франция), на Амрита Притам (Индия) и много други.
Българските участници във форума са също представителни имена: Любомир Левчев, Елисавета Багряна, Богомил Райнов, Пантелей Зарев, Вера Мутафчиева, Младен Исаев, Камен Калчев, Божидар Божилов, Лиляна Стефанова, Георги Джагаров, Петър Караангов, Матей Шопкин, Георги Константинов, Недялко Йорданов…
И досега помня думите на френския делегат Ерве Базен: „Мирът – това е, когато синовете погребват бащите си. Войната – това е, когато бащите погребват синовете си, убити на война“. Залата ехти от прослава на мира – надеждата на планетата. Гълъбът на Пикасо, сътвореното Земно кълбо пред фасадата на хотела, долината между града и Витоша, където проехтяват камбаните – все символи на мира, които вдъхват човешки добродетели, вдъхновяват ни, пък и ние сме млади и много възторжени. Усещаме тези срещи като онази среща на Елба, където източните и западните мъже във войнишки рубашки се прегръщат приятелски над разгромения фашизъм, мечтаят от утре да се върнат по родните си краища, при родителите и децата си, а светът да бъде залят от майското слънце на 1945 г.
Не помня на коя от поредните срещи пред споменатото Земно кълбо се изправи пред микрофона видният американски писател Ърскин Колдуел. Виждам по бележника си, че е била ранната есен на 1984 г. Висок, изправен, стори ми се като богатир. Той каза, че мирът е възможен, че той ще защити живота, каза късите си, силни думи за вселената, за света, за човечеството, за светлото единение и за пагубното разделение и над всичко сякаш развя маслинената клонка на мира. Прелетя птица, която с крилете си като че му изръкопляска. Беше красиво, трогателно, вълнуващо.
През нощта съм записал своя трепет в малките строфи на този сонет, който около месец след това се появи на страниците на писателския вестник „Литературен фронт“.
Найден Вълчев
1984, октомври, София
Овации за Колдуел, когато
под купола на слънчевия ден
отвън, пред нас, на края на гората,
искреше златен есенният клен.
Овации за Колдуел, когато
висок, изсечен, със античен глас
той стана и небето, и земята
закри със думичката мир. И нас.
Във клена птицата изръкопляска
с крилете си, описа равен кръг
на слънцето под есенната ласка,
на Витоша над синкавия лък
и полетя далече над света.
Като мечта.
Така и аз съм бил почти участник в Международните писателски срещи, които съобщаваха на света името на нашата родина и светлите ѝ пориви и погледи към изгрева, към мира, към бъдещето.
София, август 2018 г.
