Чуйте една романтична песен, която лесно се помни с великолепния си чувствен припев и проникващ в подсъзнанието еротичен тембър на Васил Петров… Една мелодия за неизтриваемата любов, поезия за сянката на любимия човек, огряна от лъчите на залязващото слънце – живот и надежди без грим, когато дъждът е всъщност капки копнеж по “несбъдната жена”…
Стихове: Ангел Симеонов
Музика и аранжимент: Росалин Наков
Изпълнява: Васил Петров
Продуцент: Ангел Симеонов
ЕНИГМА
Живееш в мен, във мойте мисли,
безумна болка, моя слабост –
притихнала във чувствата ми чисти
като бездушен сън във нощ нерадост.
Ти, сянка тъжна и красива,
топиш се като свещ в нощта
и тръгваш влюбена и дива,
потъваш в здрач и самота.
Припев: Но ти коя си? –
Сън, енигма,
видение, мечта,
претворение в несбъдната жена?
Вървиш из спомени забравени,
а листопадът тихо гасне
и в есенния дъжд удавени
мълчат дърветата безгласни…
Припев: Но ти коя си? –
Сън, енигма,
видение, мечта,
претворение в несбъдната жена?
