Премиера в Софийската опера! „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус се посвещава на 80 г. от рождението на Анна Томова-Синтова

 

На 26 ноември Софийската опера и балет ще представи премиерният спектакъл „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. С тази творба първият ни  оперен театър продължава традицията да показва на своята сцена шедьоври от творчеството на големия немски композитор. На сцената на Софийската опера  миналата година  режисьорът Пламен Карталов постави за първи път в България операта „Електра“ от Рихард Щраус.

Новата постановка на националната оперна сцена  „Ариадна на Наксос“ е свързана с голямата оперна певица Анна Томова-Синтова, която цялото лято на 2021 година подготвя певците за предстоящата премиера – стилове певчески и интерпретаторски. Синтова си спомня: „Имайки зад гърба си огромен опит от контакта с този велик композитор чрез различни негови героини, представени по всички световни сцени под палката на различни големи диригенти – майстори, познавачи на Рихард Щраус, Ариадне бе една особено обичана моя партия! Затова приех спонтанно предложението! Започна усилена, напрегната работа! Разбира се, работата онлайн не може да замени истинския контакт на живо. Но благодарение на чудесната професионална и техническа подготовка от страна на Операта, този контакт се осъществи особено интензивно и аз имах през цялото време чувството, че съм лично в София, в Операта.“

Премиерата на „Ариадна на Наксос“ се посвещава на 80-годишния юбилей на една от най-големите примадони в света – българката Анна Томова-Синтова. В навечерието на премиерата певицата твърди, че в живота винаги трябва да слушаме сърцето си, да преодоляваме трудностите по нашия път, защото само така човек може да израсне. Според Синтова епохата ни е страшно материална, но изкуството не може да съществува без капка идеализъм.

 

За бъдещата премиера режисьорът Вера Немирова сподели:

 „Музиката в „Ариадна на Наксос“ винаги ми прави силно впечатление. Това е  завладяваща история в едно действие. Според мен, за да се влезе в естетиката на Щраус, трябва да се започне с тази опера. Там го няма вече експресионистичният стил от „Електра“. Ариадна, изоставена от съпруга си Тезей, очаква смъртта. Вместо нея идва любовта в лицето на Бакхус. В едно действие настъпва вълнуваща метаморфоза – между живота и смъртта. Тук либретистът Хуго фон Хофманстал и композиторът Щраус третират темата за втория шанс в живота: дава ли се той, кога и защо?

Образите в „Ариадна от Наксос“ на пръв поглед са твърде различни. Драматичната, преливаща от мъка Ариадна, на прага на смъртта, е противопоставена на прочутата танцьорка Цербинета и нейната трупа. Всички те са многопластови герои.

В нашата интерпретация в персонажите от комедия дел арте се оглеждат уличните артисти, градските „издънки“ от пешеходните зони на днешните градове. С характерните си изпълнения, те са неделима част от пътеводителите, обект за селфита на туристите и гостите на града. Подобно на техните „колеги“ от италианските площади на 16-ти век, те съществуват от импровизация, здраво „яхнали“ духа на своето време; носители на житейската философия за оцеляването. Това ги отличава от представителите на класиката.

Богаташите очакват зрелища, поради което са силно притеснени от сюжета на операта „Ариадна на Наксос“. А младият композитор я е написал специално за тази тържествена вечер. Фабулата се развива на пуст остров  в антични времена и гостите биха могли да скучаят. Затова домакинът е поканил трупа комедианти и решава да представи две пиеси едновременно, комбинирайки различни жанрове: трагедия и комедия.

Тази тема е актуална, както тогава, така и сега. Доколко можем да си позволим да създаваме  произведения за масова консумация и доколко изискванията ни са насочени към високо изкуство. Да търсим ли баланс между двете понятия и къде?

Много е важна репертоарната политика на Софийската опера, която след традицията „Вагнер“ се насочва към една нова традиция – творчеството на Щраус.“

С вълнение очакваме нашата публика на следващата ни премиерна вечер с творчеството на Рихард Щраус. След “Електра” и “Ариадна” влиза като нова перла в многообразния афиш на първата оперна сцена на България.