ВИДЕО МАПИНГЪТ МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИЯТА И ИЗКУСТВОТО
МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера
Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“
Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.
Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?
Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.
Какво прави в такъв случай експерт като Вас?
Предлагам моето виждане, но понякога то се разминава с виждането на режисьора. Най-добре е, разбира се, да сме единомишленици. Тогава и и координацията с целия екип е по-лесна.
Какво е необходимо за добрия мапинг?
За добрия мапинг е необходимо време за репетиции на сцената. Много често това време липсва и затова работим през нощта, когато е свободна сцената. Случва се също да работим извън театъра, а после на място да напасваме някои неща.
Мапингът изисква своето репетиционно време…
Да, мапингът трябва да се предвиди по някакъв начин в репетиционния график. Но това е трудно постижимо, защото театрите репетират и играят на една и съща сцена. И обикновено в края на деня, когато всички напуснат театъра, идва нашето време за работа.
Техниката сигурно също е важна.
О, да. Недостатъчните техническите възможности не позволяват разработването на по-сериозни виртуални проекти. За съжаление театрите у нас нямат финансова възможност за закупуване на качествена техника за видеомапинг. Въпрос на бюджет. А би било чудесно театърът да закупи такава техника, която след това дълго време ще му служи. Софтуерът за видеомапинг трябва да се управлява от съответния експерт, но у нас целият този въпрос с техниката за видеомапинг и обучението на свои кадри се неглижира. Резултатът е, че видеомапинг в България се работи предимно с лична техника.
Може ли видеомапингът да измести изцяло добрата стара сценография?
Видеомапингът трябва да допълва сценографията и общата визия, а не да измества сценографията. Не е редно, защото сценографията е вид изкуство. Хубаво е двете неща да си взаимодействат. От друга страна е допустимо някъде да се работи само с видеомапинг.
Служите си модерно изразно средство, но не го фетишизирате, за разлика от мнозина други, които също се занимават с дигитални технологии.
Наистина има днес млади хора, които са израсли в дигитална среда и просто не могат да мислят аналогово. За тях е по-лесно и нормално всичко да се случва дигитално, но аз съм на 46 години, натрупал съм достатъчно опит и не съм склонен на такива крайности.
Как се намира балансът между театралното изкуство и видеоизображението?
Всичко трябва да бъде с мярка. Няма репер, който да следваш и да знаеш със сигурност, че това е добре, а другото – не. Балансът е въпрос на усет. Усетът на човека, който се занимава с видеомапинг, както и на сътрудничеството му с екипа на постановката. От опит знам, че едва като мина цялото представление, мога да прецена кое как да коригирам.
А как ще бъде в „Риголето“?
Досега не съм правил видеомапинг за опера и ми е много интересно. С удоволствие приех предложението на режисьорката Сребрина Соколова да се включа в постановката. Хареса ми и сценографията на Нела Стоянова. Балет съм правил, театър, концерти, но опера за пръв път. Заинтригува ме.
Предизвикателството да навлизаш в нови области…
Да, за да стане добър професионалист един дигитален експерт трябва много да чете, да се самообразова, да разширява културата си в различни области, непрекъснато да търси нови предизвикателства. Аз харесвам в различни периоди различни неща, не обичам фиксирането върху отделни неща. Важно е движението и развитието.
С “Риголето” стартира ВЕРДИ ХЕТТРИК – Варна 2021. С трите заглавия “Риголето” (20 юли), “Травиата” (22 юли) и “Трубадур” (24 юли) Държавна опера Варна отбелязва 120 години от кончината на великия композитор.
–
