Нещастни са онези хора, които не могат да се зарадват на внезапен, но впечатляващ успех. Двойно по-нещастни, почти злобни, са онези, които подценяват създаденото от другите, особено когато то е неочаквано и ги застрашава като сравнение. Жалко е, ако носителят на този успех се окаже и приятел. Защото никой не е завинаги и единствено абониран за професия, тематика или призвание. Окуражен от искрените похвали на своите приятели, Ангел Симеонов с основание е побързал да предложи на съда на читателите поредната си стихосбирка в поразително кратък срок.
Кой казва, че бързото писане, особено на поезия, е недостатък, камо ли и порок?
Та това не е досадна натрапчивост, а освободена след толкова време на задръжки творческа енергия. Нали знаем за колко време Христо Ботев е написал „На прощаване”. Това, разбира се, не е аналогия, а само напомняне, че времето на творчество, бързо или бавно, не е индикатор на добродетели. Тук творческата мотивация е алтернатива на общественото безразличие. Това е двуизмерно тълкуване като гражданска позиция, но многостранно като усещане за съвременност. Така ние срещаме един живот чрез стихове. Не на неудачник, а точно обратното.
Нашите конвенционални представи за състоятелен бизнесмен включват черти на малко агресия, леко снизхождение към околните, демонстративно покровителство и скривано безразличие към дейност, която наричаме духовност. Ако някой от тях посегне към перо или четка, ние сме склонни да обясним това като суетна тръпка на капризен мегаломан. Но отворили стихосбирката на Ангел Симеонов, ние разбираме, че не с всички е така. Едва тогава ние се досещаме, че той е не само колекционер и меценат, а тънък познавач на изобразителното изкуство, уверили се в това необичайно за професията му качество от не едно слово, изнесено от него на изложби и премиери.
Наред с прозаичните, понякога жестоки условия, противоречивата среда, монотонните стопански ангажименти и инициативи не са успели да отклонят една емоционална възвишеност, която се е изляла в тази книга. Затова я четем като изповед и осмисляне на нашия собствен живот.
Естествено, авторът е така завладян от библейското търсене на смисъла на човешкия живот, че е преодолял разбираема стеснителност, за да поднесе като детски хвърчила интимни преживявания, за които знаят малцина. В тези стихове усещаме вътрешен мир, който рязко контрастира с делничната проза на един живот, реализиран с толкова друг тип усилия и способности.
Така Ангел Симеонов като възможности, компетенция и перспективи можеше да посегне към славата на политик, министър или поне депутат. Той се е реализирал чрез новооткритата дарба на поет.
Какво по-прекрасно от това!
