70 години след излизането на прочутия роман героите на Димитър Димов оживяват за пръв път на българската театрална сцена в юбилейната постановка на Варненския драматичен театър
Дългоочакваната премиера на „Тютюн“ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина, предстои на 20, 21 септември 2021, 19.00, Основна сцена. Това е първата театрална постановка в България по легендарния роман, една от 10-те любими книги на българите, според тв формат „Голямото четене“.
Димитър Димов (1909-1966) пише „Тютюн“ в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.
„Тютюн“ има нелека литературна съдба. Забележителна панорама на времето, когато България се намира в германската зона на влияние, романът, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на Съюза на българските писатели за „проводник на западно влияние“ и политически „неправоверно“ съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на „Тютюн“ (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава „социалистически реализъм“ (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г. „Тютюн“, преведен на над 30 езика, продължава живота си и на филмовия екран в едноименния филм на режисьора Никола Корабов и оператора Въло Радев от 1961 г.
70 години след излизането на романа и 60 години след филма, „Тютюн“ ще оживее за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал. „С пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, се опитвам да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова – самата тя прекрасен писател и драматург, защото след „Поручик Бенц“ тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. Театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие – това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно, нашироко“, споделя Юрий Дачев.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в„Тютюн“ разпада на личността. „Ние се фокусираме върху основната тема – изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност – властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече. „Светът не е измислен по друг начин, освен с пари“, както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на „Тютюн“. Мечтата да властваш над другите, също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре. Естествено, както във всяка епоха, така и днес ние – актьорите и аз като режисьор на представлението – интерпретираме. Интерпретираме онези онези явления, които са важни за обществото ни в момента и за нас самите, а темите, които ние извеждаме в „Тютюн“, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще въздействат по същия начин и на зрителя“, обяснява концепцията си Бина Харалампиева.
Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Популярният актьор играе на сцената на Театър „София“, Театър 199, Музикалния театър и др., участва в тв сериалите „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“, във филмите „Забранена любов“, „Още нещо за любовта“, „Г-н Х и морето“ и др. Победител в тв риалити шоуто “Като две капки вода“ и гласът на Fox.
Във филмовата класика „Тютюн“ великолепният актьор Йордан Матев пресъздава образа на Борис Морев, а изключителното превъплъщение на голямата актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се смята за един от най-високите върхове в българското филмово изкуство.
Сега в „Тютюн“ на варненска сцена в ролята на Ирина ще видим магнетичната Диана Димитрова, която познаваме от филмите „Снимка с Юки“, „Писма до Антарктида“, „Дъвка за балончета“, също от тв сериалите „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и др. Освен актриса, Диана се изявява като художник и автор на детски книги. Заедно с Калин Врачански, Диана Димитрова и Стоян Радев, който изпълнява интересния и сложен образ на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция участват още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.
„Тютюн“ е третото заглавие по Димитър Димов на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, където са играни с успех и пиесите му „Почивка в Арко Ирис“ (сезон 1963/64, реж. Цветан Цветков) и „Жени с минало“ (сезон 1969/70, реж. Лиляна Пенчева).
