АНГЕЛ СИМЕОНОВ. “СНЕЖНАТА ЦАРИЦА”

Над покривите пада тишина.

Градът потъва тихо в мрака.

Ще ти разкажа приказка една,

послушай, Сънчо ще почака:

 

„Далеч, сред северните ледове,

живяла Снежната царица.

Не трепвало студеното сърце,

в очите ѝ не пламвала искрица.

 

И слънцето притихвало студено

в небето сред полярните звезди,

а те примигвали смутени

при изгрева му в ледени зори.

 

Живяла тя красива и смирена

сред бяла пустош, самота,

дете на зимата родена –

вълшебно цвете сред снега…

 

Но празничната нощ дошла

и детска глъч вихрушката довяла.

Със топла тиха светлина

елхата Коледна искряла.

 

И в миг сърцето затуптяло,

събудено след дълъг зимен сън,

рояк снежинки затрептели

и светло станало навън.

 

Царицата сега разбрала,

че необятен е света,

заплакала и замечтала

за слънчев юг и топлина.

 

И като в приказка красива,

в която стават чудеса,

тя царството си заменила –

превърнала се във елха…”

 

Ангел Симеонов
Анжела Димчева