Триезичното издание „Италиански футуризъм и модерно изкуство в България на Николай Дюлгеров“ излиза като част от проект, който включва изложба и каталог. Автор на проекта е Ирина Генова, професор по история и теория на изкуството в НБУ и в Института за изследване на изкуствата на БАН, а дизайнът е на художничката Надежда Ляхова. Каталогът включва статии от проф. Генова и проф. Джорджо Ди Дженова от Художествената академия в Рим, както и богат илюстративен материал и избрана библиография.
Футуризмът като явление, което прави опит за излизане отвъд рамките на традиционната художествена творба, използва възможностите на новите медии и технологии, на фотографията, рекламата и киното. В своето представяне проф. Генова цитира думите на известния изследовател в областта на комуникациите и медията Маршал Маклуан „Медията е послание“. Проследява събитията в българския културен живот, както и изявите на български художници. Тук ще спомена публикациите за италианския футуризъм в българските списания „Везни“ (1919-1922) и „Crescendo“ (1922); участието на българите Иван Бояджиев, Мирчо Качулев и Анна Балсамаджиева в зенитската изложба през 1924 година; аерофотографиите на Мирчо Качулев, които представят неговия поглед от небесата, напомнящ „аероживописта“, в чието създаване участва и Николай Дюлгеров. Примери за влиянието на футуризма, експресионизма и конструктивизма в театъра са постановките на режисьора Хрисан Цанков „Периферия“ от Франтишек Лангер и „Буржоата благородник“ от Молиер, със сценография от Иван Пенков и Макс Мецгер. Пътуванията на Маринети из Балканите, включително и София през 1932 година, провокират нови дискусии за футуризма и несъмнено дават отражение в българския художествен живот. Друг фокус на внимание са артистичните търсения на Дюлгеров в областта на модерната реклама и дизайн.
Джорджо ди Дженова проследява творческия път на българина в Италия, който започва от Албертинското висше училище по архитектура в Торино. Там Дюлгеров намира съмишленици в торинската футуристка група и излага свои творби заедно с тях. Наред с живописните и графични изяви на художника, проф. Ди Дженова акцентира върху заниманията му в областта на дизайна, колажа и рекламните плакати. „Сега рекламата е жива и хармонична част от пейзажа, тя е солидна, свежа и светеща, на нея се гледа като на конструктивен елемент“, пише Филия за рекламите в градска среда на Дюлгеров.
Изданието представя различни артистични практики, които имат отношение към футуризма в Италия. Не е отминат въпросът за политическата съдба на късния футуризъм и връзката му с фашизма. Богатият масив от репродукции на художествени творби, фотографии и факсимилета на документи изявява българското участие в европейския художествен живот, където футуризмът заема важно място. Текстовете в каталога вървят паралелно на български, италиански и английски, което го прави достъпен за широк кръг читатели – за всички, които се интересуват и изследват визуалните изкуства и междукултурните отношения през този период.
Каталогът ще бъде представен на 12 юни 2018 г. от 16.00 ч. в книжарницата на корпус I в Нов български университет.
Йоана Андреева
