Писателят Бойко Ламбовски: „Живият досег, живата реч подържат интереса към поезията“
– Как събира в една кожа, в едно ежедневие, в едно вълнение поезията и публицистиката Бойко Ламбовски?
– Според мен мотива за писане е един и същ и в двата случая, т.е. някакъв факт на несъгласие и несгода от несъвършенството на света. И при публицистиката е така и при поезията, само че публицистиката иска повече конкретика, по-точни неща, докато поезията се занимава с едно негодувание, което има по-метафизични измерения.
– По-трудно ли става с годините брането на думи?
– И по-трудно и по-лесно. С годините човек много неща прозира по друг начин. По-малко е това младежко-юношеско дръзновение, когато всичко е нетърпимо, трябва непременно да се излее на листа и затова е и по-трудно. Когато говорят за творческа криза или подобно нещо, то е свързано с вид помъдряване или по-скоро вид примирение, което внушава на автора, че не си струва тези усилия. Така е и в театъра. Според мен всички големи автори са страдали от периоди на липса на вяра в могъществото на изкуството. Сега се занимавам с Йосиф Бродски, пиша едно изследване и той във връзка с тези кризи казва следното: Дали си в бившия Ленинград днес Петербург, дали си в Ню Йорк, седиш си в стаята, написал си едно или две стихотворения и си мислиш, че са гениални, но когато погледнеш на улицата вън се разхождат едни хора, на които изобщо не им пука за това, дали си написал нещо и то е гениално. Изобщо и в единия и в другия мегаполис, това чувство, че може би тези хора нямат нужда от това което ти си създаваш е много деструктивно. И това чувство ме е сполетявало.
– В ръцете си държа една ваша книга, издадена преди около 15 години /“Глупак в подлеза на света“/. Тя е пронизана от нетърпимост. Тази нетърпимост към същите неща ли е?
– Там има неща, които днес вероятно не бих написал. Някои са малко повече пълни с желанието да впечатлиш читателя. Но като цяло от нито една дума не се отказвам, защото написаното в нея е мотивирано от усещането, че нещо в този свят не върви добре. То продължава да не върви добре и днес. Така, че пак има нужда от реакция, от писане и съм сигурен, че докато има човечество ще има нужда от такова нещо. Само че ние живеем в едно революционно време от гледна точка на това, че писането, респективно публицистиката, акта на създаване и акта на несъгласие вече е достъпно на практика за всеки човек на света. Прекрасно е това, че се демократизира възможността да говориш публично на много хора. Но от друга страна се дава възможността да говорят и хора, които са изтъкани от хейтърство, от обикновено невежество, от желание да навредят както на другите, така и на себе си и т.н. Това революционно време хем ме забавлява донякъде, хем ме и плаши.
– В работа над какво ще посрещнете рождения си ден?
– Продължавам работата си върху изследването за Йосиф Бродски. То носи малко по-академичен характер. Но освен това ще направя един рецитал в петък 13-ти, защото моето убеждение е, че тъй като пиша предимно поезия, тя трябва да бъде предавана устно. Тя е по-близо до театъра от изкуството на белетриста и живият досег, живата реч поддържа интереса към поезията.
БАТЕРИЙКИ ПО ВЕРТИКАЛА
Едва ли знае мравката дали
пълзи по ствол на горски исполин,
по торс на монумент от бронз, или
по строг пилон на флаг, стена, комин…
Не знае, но пълзи нагоре тя.
Могъща сила сякаш й шепти
Такава сила пролетта с цветя
накичва и планетите върти.
Сърцата ни са също заредени
от тази сила – за известно време.
Батерийки сме сиротни – това е.
Не знаем по какво пълзим, смутени.
Не знаем кой отгоре ще ни вземе.
Но Силата със сигурност го знае.
Бойко Ламбовски. Снимка: личен фейсбук профил на Бойко Ламбовски
Източник: Facebook, BNT.BG, БНТ2
