Нели Карабахчиева, основател и художествен ръководител на Фолклорен танцов клуб и Фолклорен ансамбъл “Седенчица”, Пловдив и организатор на концерта в Пловдив; Емил Генов, управител и създател на фондация Българско танцово изкуство, хореограф, основател и художествен ръководител на Студентски ансамбъл “Зорница”- София.
Както вече ви споменахме в предходния материал по случай началото на Фолклорна танцова панорама 2018, дадено в Пловдив, Античен театър, целта на фондация Българско танцово изкуство е да популяризира българския танцов фолклор като събере на една сцена професионални и самодейни групи за сценични танци на основата на българския музикален и танцов фолклор, както и да подпомогне участниците морално и материално. За това и имахме удоволствието да разберем повече от ядрото в цялата организация, а именно, г-н Емил Генов.
Какво ви провокира в създаването на фондацията и следователно, подпомагането на фолклора? Трудно ли беше обединяването на Съюза на българските музикални и танцови дейци със Сдружение на танцовите дейци София, Сдружение „Асоциация на хореографите в България” и т.н. В крайна сметка, вие стоите зад цялата тази работа…
В продължение на пет поредни години (до 2017) организатор на Фолклорна танцова панорама беше Ансамбъл „Зорница‘, чийто ръководител имам честта да бъда. Провеждахме един концерт годишно в зала 1 на НДК. Във всеки концерт участваха по пет състава, като в това число имаше и групи от други градове – Пловдив, Ямбол, Мездра, Варна, Петрич и други. Всички тези концерти преминаха при голям зрителски интерес. Създаваше се една прекрасна, приятелска атмосфера сред танцьорите от участващите групи по време на организацията на концертите и самите общи репетиции в залата. Успехът на това начинание ме провокира да създам Фондация Българско танцово изкуство, която да разшири дейността в цялата страна и по този начин да предостави една национална сцена за представяне на най-добрите професионални и непрофесионални ансамбли за сценични танци.
Идеята беше приета много добре от творческите организации, така че привличането им за партньори на Фондация Българско танцово изкуство беше изключително лесно. Оказа се, че всички мислим в една посока, което означава че можем да постигнем добри резултати заедно.
Има ли бъдеще, интерес към танцовото изкуство? В какво състояние е публиката? Живеем във все по-модерни времена и сякаш все повече се отдалечаваме или това е само популярно мнение, но не и действителност?
Определено мога да кажа, че интересът към българското танцово изкуство се увеличава непрекъснато през последните години. Има стотици клубове за фолклорни танци, в страната и чужбина, които популяризират и дори доразвиват фолклорното танцово наследство. Това са хиляди любители на българския музикален и танцов фолклор, които са най-вярната публика на сценичното танцово изкуство.
Как е в сравнение с така нареченото „едно време” преди промените? Все пак се занимавате с фолклор от около 40 години?
Преди 1989 година, по разбираеми причини имаше централизация във всички сфери, което носеше своите минуси, но и плюсове. Тогава ние от гилдията имахме повече възможности да общуваме и да обсъждаме творчески идеи, защото имаше повече национални събития. Сега имаме повече свобода за изразяване и интерпретиране на фолклорното наследство. Организират се много фестивали, празници, събори, но всичко това е на локално ниво. За това и идеята за Фолклорна танцова панорама беше приета толкова добре от творческите организации и колегията.
Освен интерес от публиката, какъв е, всъщност, интересът на институциите, бизнеса? Хората с възможности… Може ли да се говори за провеждане на някаква национална политика за опазването на нематериалното културно наследство, каквото е и фолклора?
За съжаление липсва национална стратегия за развитие на българската култура и за опазване на нематериалното културно наследство. Бизнесът не е стимулиран по никакъв начин да подпомага изкуството. Една от целите ни е да привлечем вниманието на колкото е възможно повече организации, спонсори, частни и бизнес дарители към танцовото изкуството. За целта стартирахме рекламната кампания на Фолклорна танцова панорама 2018 и дарителската кампания „За българския танц“. В работещо гражданско общество инициативата би трябвало да излиза от най-заинтересованите. След финала на Фолклорна танцова панорама 2018, в началото на 2019 г., ще дадем пресконференция на която ще обявим всичко постигнато и ще набележим новите си цели.
Преди не отдавна се говореше за трудното състояние на ансамбъл „Филип Кутев” от гледна точка на средствата, а той е един от най-популярните… Какво остава за по-малките, след като дори големите страдат?
Въпросът за финансирането на ансамблите е свързан с техния статут и различни форми на собственост. Държавната политика в тази област е изключително важна. По време на Възраждането нашият народ е строил църкви, училища, читалища, без наличието на собствена държава и без помощта на държавните чиновници. Ако успеем да си възвърнем Възрожденския дух, то тогава ще имаме и по-добра държава.
Какво е усещането от изминалото вече начало, на 6-ти, което събра толкова голяма творческа група? Различни ансамбли от различни краища, всички обединени от любовта към народното творчество…
Поставянето на начало е изключително вълнуващо само по себе си. Това е първата ни среща, а финалната ще бъде на обсъждането на Националната годишна класация. Тази година концертите на Фолклорна танцова панорама 2018 са в 15 града на страната. На една сцена събираме професионални и непрофесионални ансамбли от съответния регион на всеки концерт. Но всички хореографи и художествени ръководители, на 60-те участващи ансамбли, са поканени да присъстват на 16-те концерта.
Какво да очаква публиката от концертите и какво бихте казал, така че да привлечете още хора? Защо е важно присъствието?
Публиката ще види селекция от най-добрите фолклорни танци. Програмата на всеки концерт е замислена така, че да представи танцовите традиции от всички фолклорни области. За първи път на една сцена ще се качат професионални и непрофесионални ансамбли. Емоцията на танцьорите още преди началото на Фолклорна танцова панорама 2018 е огромна. Танцът е емоция. Смисълът на фолклора е споделяне и предаване на традициите. Това очаква и публиката ни, за това и билетите за първите ни концерти в Пловдив, София и Варна са почти изчерпани. Можем да си позволим да кажем, че фолклорния танц е най-популярното изкуство, защото няма българин, който да не е танцувал поне веднъж българско хоро.
Ще стане ли ежегодна традиция? Или, как виждате бъдещето на Фондация Българско танцово изкуство?
Тази година ще се включат 60 ансамбъла, над 2000 танцьори. Фолклорна танцова панорама се провежда за шеста поредна година. За първи път е в цялата страна и искаме това да стане традиция. Имаме много идеи, но ще ги споделим публично през февруари 2019 г. През януари следващата година ще се съберат екипите на фондация Българско танцово изкуство, ще обсъдим какво сме постигнали и какво предстои.
Автор: Пламен Михайлов
