Златният му кафеен сервиз няма аналог в света
Йохан Мелхиор Динглингер е най-прославеният немски ювелир от началото на XVIII век. Част от неговите вълшебни произведения са посветени на приказно красивата Индия.
Те се отличават с виртуозна изработка и представляват истински съкровища. Някои познавачи са ги кръстили “Източна приказка”.
Но наред с тях майсторът на ювелирното изкуство е сътворил още множество неповторими по изяществото си творби.
Йохан Динглингер /1664 – 1731/ е потомствен ювелир. Още от дете усвоява професията и се отличава със собствен почерк в нея. Първоначално, като съвсем млад, работи в Аухсбург, Нюрнберг и Виена, а после заминава за Дрезден. Там, през 1693 г., с двамата си по-малки братя, открива бижутерийно ателие, което бързо се прочува с изящната си ювелирна изработка.
Динглингер е почитател на стила барок, който се отличава с невероятната си пищност.
И той, като други свои колеги, работел в широк диапазон – поемал поръчки за украсата на жилищата на богати особи, за изработката на сервизи-уникати, вази,табакери, статуетки и всякакви други приумици за елита.
През 1698 г. е поканен за придворен ювелир от краля на Полша Август II Силни. В продължение на много години работил за кралския двор и създал за него неповторими шедьоври.
Полският крал бил съюзник на Петър Велики по време на Северната война и двамата си приличали много по отношение на страстта си към красивите вещи.
В състезанието помежду им се ражда идеята за една от най-разкошните творби на Динглингер – Златният кафеен сервиз.
Тази творба е изпълнена в периода между 1697 г. и 1701 г. Това е сервиз от истинско злато, украсен с 5600 брилянта и множество скъпоценни камъни. Комплектът се състои от 45 предмета, между които кафеник с фантастични емайлирани портрети. Всяка чашка изобразява гръцки бог, или богиня.
Когато Август Силни един ден споделя, че е силно заинтригуван от Индия и иска да види тази страна на разкоша, Динглингер решава да въплъти мечтата му чрез своето ювелирно изкуство.
Самият ювелир никога не бил стъпвал в Индия. Запознал се с индийското изкуство и традиции по материали от книги.
Ювелирът силно се впечатлил от рождения ден на Великия Могол и му хрумнала идеята да превъплъти пищното тържество в своя творба.
В продължение на седем години Динглингер, братята му и 14 техни помощници работили неуморно по всеки детайл на невероятния ансамбъл от злато и сребро,кръстен, “Дворът на Великия Могол Ауренг Зеба”, пред който биха ахнали дори боговете.
Особено изящна е вазата на Динглингер “Банята на Диана”.
Произведението претворява онзи момент, в който богинята превръща ловеца Актеон в елен.
Една от най-обемните по размери и невероятна по качествата на изработката си творба на Динглингер е “Обелискът на Август”.
В началото на XVIII век на мода в Европа дошли малките статуетки, инкрустирани със скъпоценни камъни – т.нар. Galanterien.
Динглингер не устоял на модата и също изработил няколко такива.
Днес великолепните работи на ювелира Йохан Мелхиор Динглингер се съхраняват в Дрезденския музей “Грюнес Гевьолбе”.
Те будят истинска възхита и респект от таланта на този невероятен майстор на ювелирното изкуство, наричан от съвременниците си “вълшебник”.
