Международна конференция “Сензрона етнография на града” ще се проведе на 30 октомври в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, в зала „КОМПАС“ на Ректората. Във форума ще вземат участие изследователи от България и Франция.
По време на конференцията ще бъде открита интерактивна сензорна изложба, която интерпретира взаимодействието между хора със зрителни затруднения и институции. Изследователският подход към града през сетивата води до внимателното вглеждане в общуването и връзките, които той и жителите му осъществяват. Градът не е само архитектурно подредено обективно пространство, а може да бъде дефиниран като преживения опит на неговите обитатели. Събирането на учени, които да представят и обсъдят теми, свързани с града и неговите пространства, сетивност, сензорност, хора със затруднения, маргинални групи, субкултурни общности, институции, всекидневен живот, ще позволи да се създаде едно пространство за диалог, който да очертае възможните полета за изследване и прилагане на сензорната етнография.
“Сензорна етнография на града” е първи по рода си научно-приложен проект, разработен и осъществен от млади изследователи от ПУ „Паисий Хилендарски”. Проектът се реализира в рамките на 2017-2018 г. и е финансиран от отдел “Научна и приложна дейност на ПУ” с ръководител доц. д-р Меглена Златкова и членове на екипа д-р Надя Танева, д-р Анелия Авджиева, докт. Мария Славчева, докт. Петя Петрова и докт. Светослава Манчева. Целта на проекта е да се изследва и опише как сетивата и сензорността се използват в отношенията между институциите и хората със затруднения. Някои от очакваните резултати са информация за работата на институциите във връзка с хора със зрителни затруднения и предложения за подобряване на комуникацията между тях.
Сензорната етнография възниква като поле на визуалната антропология, антропологията на сетивата, антропология на тялото. Тя е част от подходите при изследването на изграждането на различни образи като се обръща внимание на сетивата, които участват в този процес. Използването ѝ е застъпено в Америка и в части от Европа. Методологията на сензорната етнография помага при детайлното изучаване на града и неговото пространство и допълва изследванията, свързани с усещането за града. Прилагайки нейната методология в изследването на града и неговото пространство, ще бъде възможно да се добави сетивността в начина, по който града може да се представи и да се разберат по-добре неговите структури. В България сензорната етнография не присъства в научния дискурс и в тази връзка липсват изследвания, свързани с усещането за градско пространство.
Всекидневният живот на хора със зрителни затруднения често включва ситуации на общуване с различни институции, които имат задачата да ги „социализират“ (Бъргър и Лукман 1996). В тази комуникация се появява нуждата от разбиране на начините на взаимодействие и употребата на сетивна и сензорна информация. Ситуациите на общуване между институции и хората с увреждания все още не са добре изследвани в България, макар и да представляват интерес за социалните науки в европейски и световен контекст. Макар и да има изследвания в други страни, тази изследователска област е специфична и в голяма степен зависи от културния контекст, локалните особености и местните практики на комуникация между институциите и гражданите. Изследване в сферата на сензорната етнография може да обогати не само българската изследователска традиция на приложна антропология и етнология, но и да предложи начини за подобряване на работата на социалните институции.
