Изненада! Поп – арта не тръгва от САЩ през 60-те! Неговото начало е поставено във Великобритания още през 50-те години. Всичко започва със серията от колажи”Бягство” на Едуардо Паолози, за направата на които използва изрезки от американски списания и комикси. Днес обаче няма да говорим за него, а за друга поп – арт пионер – художничката Паулин Боти. Тя е първата и за съжаление единствена жена, представителка на движението от острова.
It’s a man’s world
Този факт определено се оказва пречка в нейната кариера. Паулин, която освен талантлива художничка, е и атрактивна блондинка, често попада под зависимото покровителство на свои колеги и критици. Заради пола си не получава равнопоставено спрямо мъжете, с които работи, внимание. Пресата не помага особено. Светското списание “Scene” пише през 1962г. : “Жените, които се занимават с изкуство, често има малко мозък, мъжете пък – дълги бради. Представете си творец от женски пол, който не е безмозъчен, който е едновременно художник и блондинка и ще получите Паулин Боти.”
Тази не лека обществена позиция я кара да обърне внимание на възприятието относно жените в своето изкуство. Картините й често фокусират върху женското тяло, но от отново от перспективата на жената. Подобно на Анди Уърхол, Боти използва фотография на известни личности и ги въплъщава в работата си. Мерилин Монро е една от тях – нейната смърт през 1962г. вдъхновява британската художничка да разгледа проблеми като несъответствията между истинския човек и неговото художествена персона или сексуалността и жените и как това се отразява от медиите.
Мъртва и забравена
Животът на Паулин Боти привършва ненавременно. Докато е бременна със своята дъщеря, е диагностицирана с рак Тя отказва да прекрати бременността си или да се подложи на химиотерапия, защото това може да навреди на бебето. Тя ражда детето си през февруари и почива през юли 1966г, едва няколко месеца по-късно. Изкуството й се съхранява в хамбара на нейния брат и остава забравено в продължение на години.
