Роден е на 8 май, 1906 в Рим.
Роселини е един голям триумвират на италианския неореализъм. Баща му е бил архитект, построил първите две кина в Рим, така се ражда и неговия интерес към киното. Известно време е бил изпратен в клиника, заради страстта му към жените. Има четири брака и шест деца. Той се включва в киното заради любовта, разказва, че ревнувал тогавашната си приятелката и много му харесала обстановката на снимачната площадка.
1935 година той прави ‘‘Дафне‘‘ –първия му късометражен филм. По време на войната снима три много известни филма. Все още Рим не е освободен, когато пишат първия филм на неореализма. Всичко е било разрушено и с ‘‘Рим открит град‘‘ започва неореализма, история за съпротивата. Роселини е правил великолепни филми. Основните белези на нео-реализма могат да се разчетат веднага във филмите му – не се снима в павилиони, снима се в реална среда – без декори и не се снимат професионалисти. Той взима реални – пленени австрийски войници, снима без да се придържа към сценария, в черно бяло и се прави безпощадна документална реална картина. ‘‘Нео‘‘ е защото не е правено преди това и се прави от аматьори. А реализъм е заради безпощадно реалистичната картина. ‘‘Paisà ‘‘(Пейза) – било е модно да се правят омнибуси- седем новели. Това е филм, който показва колко е трудно да се разберат хора от различни култури, американски войници попаднали в Италия, които не могат да намерят комуникация.
Неореализма е признат първо във Франция. Годар и Труфо, казват че това е бащата на новата френска вълна. Роселини получва писмо, в което му пише Ингрид Бергман, че би искала да се снима в някой от следващите му проекти. Следва и брак – три деца, едното от които е Избела Роселини. Те правят няколко филма – ‘‘Завръщане в Италия‘‘, там Индрид е в центъра, защото е голямата му муза. Той заминава за Берлин, където снима ‚‘‘Разрушение Берлин‘‘‘- документално с реални хора – трагична картина на разрушения град.
Роберто е бил обграден с много интересни и творчески хора. В един момент казва ‚‘‘киното е мъртво‘‘‘ и започва да снима само за телевизията. Последните му филми са опит да намери нов път към зрителите, нов медиум. Телевизята е била новото и интересното, но той е пионер в киното и работи до края на живота си. За него киното и любовния живот вървят заедно – съчатава ги и ги върши по един динамичен начин. Той е първия камък в сградата на европейското кино . Умира през лятото на 1987, бил е и председател на фестивала в КАН.
БНТ
