Rosa Bonheur, The Lions At Home, 1881, private collection
Роза Боньор е родена в Бордо през 1822г, в семейство на артисти. Баща й, както и двама от неговите братя, бил портретист. От тази гледна точка, наклонността на Роза към рисуването не било никак странно, за разлика, обаче, от темата на която акцентира – животни.
Художници, които се занимавали с рисуване на животни съществували и преди нея, като основно работели с други артисти в две направления: ако жанрът на картината бил исторически или митологичен, е трябвало да бъде нарисувано единствено животното върху платното, на вече съществуващ пейзаж, създаден от отделен художник. Ако е нарисувано само животното, пък, е трябвало друг артист да създаде задния фон на картината.
Роза Боньор създала серия в която може да се види всякакъв вид животно – от куче до крава. Но в конкретност, най-забележителните й творби били с лъвове.
В семейството на Роза, момичетата били обучавани по същия метод както и момчетата – копиране на чужди творби и скициране на хора. Но с времето, докато била още млада, започнала да проявява интерес към конете (изглежда, конете са любимите животни на художниците).
Започнала да посещава кланици, както и Институтът по ветеринарна медицина. Участвала в дисекции на животни. Целяла всичко да е максимално реалистично. Но не само това. Тя отглеждала овца на своята веранда.
Славата на Роза дошла в края на 40-те години на 19 век. Тя започнала да получава поръчки от френското правителство и трудът й започнал често да бъде забелязван. Разчула се из цяла Франция, а след това, когато посетила Швеция, картините й събрали очите на самата Кралица Виктория.
Животът й бил див, както и работата й. Независима и смела, в детството си, била недисциплинирана и едвам се научила да пише. Не се държала прилично, поради което била и изключена от училище.
Не се интересувала особено от възприятията в нейната епоха. Разхождала се с къса коса и пушела на открито. Никоя уважаваща себе си жена не правела така. Ако й се налагало да спазва правилата, гледала представително да покаже презрението си към тях. Дори се обличала с мъжки дрехи, като за това получила специално разрешение от кметството, с оправданието, че тесните дамски рокли възпрепятствали работата й.
На 33 годишна възраст, Роза купила замък във Фонтенбло, Франция, и го споделила с Натали Микас. Двете били приятелки от 14 годишна възраст, а между тях възникнал красив романс, който завършил със смъртта на Натали през 1889г. Относно Роза, Натали веднъж споделила: Тя ме предпази от калта с която бях замеряна, предотвратявайки омерзението ми”. Смъртта на Натали отключила сериозна депресия в Роза. Няколко години по-късно, художничката Анна Елизабет Клумпке пожелала да нарисува портрет на Роза. Портретът се разрастнал в любов и двете живели заедно до смъртта на Боньор.
Тя имала куража да живее както сметне за добре, било то и това да повлияе негативно на кариерата й. Създала тих живот със заплатата си, което за художниците от това време не било характерно и въобще лесно. Също така, тя управлявала училището за изобразително изкуство на баща си. Била известна с това, че помагала на артисти в нужда. След смъртта й през 1899г, прахта й била положена до тази на Натали, където след това положили и прахта на Анна.
Да отбележим, че в имението си във Фонтенбло, Роза отглеждала различни животни – елени, папагали и… два лъва!
Автор: Пламен Михайлов
