Хората трябва да мислят. Трябва да се осланят на мисленето. Трябва да се опитат да разширят границите на познанието. Дори и понякога да не знаят откъде да започнат. Граници … Съществуват ли те изобщо?
На двадесет и две Стивън Хокинг е диагностициран с амиотрофична латерална склероза – рядко заболяване, за което му дават още едва няколко години. Той обаче води пълноценен живот в продължение на половин век след това. Въпреки нарастващите телесни ограничения, причинени от нелечимата болест, не спира да надскача рамките на своето познание. Неговият гений повлиява върху хода на съвременната физика повече от всеки друг учен от Айнщайн насам.
Теорията му, по-известна като Хокингова радиация – термичната електромагнитна радиация чрез която квантовите явления в хоризонта на събитието предизвикват образуването на черна дупка -революционизира нашето разбиране относно най-мощните обекти в познатата ни вселената и съответно за самата вселена като цяло. Неговият страстен стремеж към извеждане на “теория на всичко” развълнува академичната общност, а с повратната за популярната наука “Кратка история на времето” от 1988г. разбуди поколения от читатели за скритото очарование на физиката, което доведе до спояване на науката към останалата популярна култура.
Фундаменталното за съзнанието ни желание да “познаваме Божия ум” подтиква напред гениалния физик. Как? Ами като разработим семпъл, елегантен набор от закони, които ще обяснят как работи нашата Вселена и откъде се е взела. И за разлика от други велики екзистенциални въпроси за природата и реалността – какво означава да си човек, дали Бог съществува, какво представлява времето, търсенето на Хокинг бе най-мащабно от всички: Да изгради пълна теория на всичко. За да го постигне, трябваше да направи невъзможното като обедини двете основни теории във физиката. За много голямото и за много малкото. Теорията на относителността на Айнщайн и квантовата механика.
Двадесет години по-късно “Дискавъри” запечата дългогодишните търсения на учения в стремежа му да открие основните причини за нашето съществуване в “Стивън Хокинг и Теорията на всичко”. Амбициозният документален филм следва Хокинг, който на 66 – годишна възраст продължава да се занимава с учебна и изследователска дейност. В ценни интервюта с други известни учени, в лентата той обсъжда работата си през последните две десетилетия, основните си теории, както и тези на други водещи учени в областта.
“По време на конференция за космология във Ватикана, папата заяви пред делегатите, че е добре да се изучава вселената след началото, но не трябва да се запитваме относно самото начало, защото е моментът на Сътворението и Божията намеса. Радвам се, че така и не осъзна, че бях представил документ на конференцията точно за това как е започнало въпросното нейно начало. Не ми допадаше идеята да бъда предаден на Инквизицията подобно на Галилей”
Запитан как би проектирал Вселената, ако би могъл да създаде дизайн на модел по свое желание, Хокинг, известен със своя сух хумор, отговаря:
“Аргументът ми е от чисто антропично естество: Ако тя бе създадена според различни принципи, аз нямаше да съществувам. Така че това е напълно безсмислен въпрос. Аз съм готов да се справя с Вселената, каквто е и да се опитам да разбера как е устроена.”
Физикът е винаги оптимистичен за развитието и натрупването на човешко познание като една положителна градация във времето. Неговият колега, нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг констатира далеч по-нихилистичното твърдение преди време, че колкото по-разбираема изглежда вселената, толкова и по-безсмислена става. На което Хокинг уверено възразява:
“Никак не съм съгласен с това. Мисля, че интелектуалната история на човечеството е запис на това как все повече се приближаваме до това да прозрем реда на света около нас. Горд съм с нашите постижения.”
Още от зората на разума хората не се задоволяват с това да приемат събитията като несвързани и необясними. Ние винаги сме се стремили да разберем основния ред в света. Днес все още жадуваме да научим защо сме тук и откъде сме дошли. Движим се от комбинативната способност на разсъдъка ни или иначе казано – нашата креативност. Най-съкровеното желание на човечеството за знание е достатъчно оправдание за нашето продължаващо търсене. И нашата цел не е нищо друго, освен пълното описание, анализ, прозиране на Вселената, в която живеем.
