Цветовете в изкуството – какво ни разказват те?

Цветовете винаги са били значим символ за човечеството и въпреки че през годините интерпретациите на символиката им се променят, значението на цветовете в културните аспекти от живота на хората запазва своето влияние и до днес. Те не просто изразяват емоция, както е общоприето, но значението им все още има и своето присъствие в световните религии и култури. В изобразителното изкуство обаче цветовете са един от основните способи за изразяване и са най-силното оръжие, което художниците използват за представяне и внушаване на идеи. Чрез своя емоционален заряд багрилата създават история, разказват я по определен начин, така че да въздействат на аудиторията и да оставят траен отпечатък в нейното съзнание. Затова и ще обърнем внимание на това каква е символиката на цветовете в изкуството и какви техники използват художниците, когато хванат четката и палитрата в ръка.

Едно от основните схващания е, че различните краски позволяват на твореца да изрази индивидуалността си и да провокира определена реакция или емоция у наблюдателя. И това важи с пълна сила в изкуството. Художниците усвояват умението да използват както положителния, така и негативния заряд на всеки цвят, за да предадат послание.

Червеното е може би един от най-символично натоварените цветове. Чрез познатите ни асоциации на този цвят с огън и кръв, в  изкуството той най-често се използва, за да внуши атмосфера на опасност, насилие, гняв. Колкото свързваме червеното с негативни емоции като страх и заплаха, толкова тази боя има и положителен заряд – символ на любовта и страстта.

Във “Видение след проповедта” на Пол Гоген например червеният цвят символизира кървавото поле на духовната битка, метафора на вътрешната борба срещу божията воля.

“Видение след проповедта” (1888) на Пол Гоген въздейства с червените си тонове

Оранжевият цвят от своя страна е наситен с положителна символика и най-често е в синхрон с творческото, промяната и енергията. Оранжевото е основна боя в есенните пейзажи и въпреки че не е основен цвят, в себе си той съдържа креативната страст на червеното и енергията и жизнеността на жълтото.

Абстрактният експресионист Марк Ротко окуражава зрителите да доближат картините му, за да се потопят в духовното преживяване на цветовете. Неговото “Оранжево и жълто” (1956) е вратичка към струящата енергия на боята и приканва наблюдателя да изпита емоцията на духовно родство с примитивното и архаично изкуство.

“Оранжево и жълто” (1956) на Марк Ротко внушава идеята за цветовете като духовно преживяване

Жълтото е друг от цветовете с позитивен заряд – свързан със слънцето като източник на живот, енергия, щастие, надежда и мъдрост.

“Слънчогледите” на Ван Гог са нарисувани почти изцяло с жълта краска и без сенки. Самата картина е една струя слънчева светлина и не се съсредоточава толкова да ни покаже в детайл как изглежда растението. Серията от картини е обвързана и с лична история от живота на художника. Когато приятелят му Пол Гоген решава да му гостува, Ван Гог го посреща със създадената серия, в която жълтото е символ на надеждата и приятелството между двамата творци.

В “Слънчогледите” (1889) Ван Гог използва преобладаващия жълт цвят като символ на приятелството

Зеленото е посветено на природата, растенията, тревата. И колкото и да го интерпретираме като цвета на растежа и здравето, той е наситен и с негативни настроения като завист и неопитност.

Пол Сезан например разкрива един необикновен поглед с “Мостът в Манси”. За своите картини художникът казва, че са “конструкции сред природата”. Зеленото светилище, което приковава погледа е осеяно от безброй зелени растения, които изпъкват на сцената в магическа смарагдова светлина. Сезан вижда живописта като абстрактна конструкция и създава двуизмерност с помощта на цветовете.

“Мостът в Манси” (1879) на Пол Сезан привлича погледа със своята зелена двуизмерна конструкция

Синята боя е най-студена и най-успокояваща в същото време. Символ на божественото, на небето, в митологията той е обвързан с боговете Венера и Юпитер. Но като цвят и на океана, създава усещане за свежест и чистота.

Спокойствието като качество на синьото е пресъздадено в картината на Джеймс Уистлър “Ноктюрно, синьо и сиво: Челси” (1871). Река Темза е въплъщение на спокойствието, а стилът на картината е вдъхновен от японското изкуство “ukiyo-e”, което буквално се превежда като “картини на плаващия свят”.

“Ноктюрно, синьо и сиво: Челси” (1871) разкрива гледката от Батърсий, с насочен към Челси поглед.

Лилавото от своя страна е царствен цвят, символ на власт, сила и богатство. Тази интерпретация на цвета най-вероятно е свързана с факта, че в миналото лилавите бои са били много редки и скъпи и единствено заможните и влиятелни хора са си позволявали да носят дрехи в този луксозен цвят.

И за да потвърдим тази теза, даваме пример с императрица Екатерина Велика. В картината “Екатерина Велика” (1780) на Фьодор Рокотов владетелката е облечена в рокля от лилав копринен плат, която допълва нейната величествена особа.

“Екатерина Велика” (1780) на Фьододр Рокотов изобразява императрицата във величествения лилав цвят

Кафявия цвят е обвързан със земното и се асоциира с майсторството и смирението, добродетелта на земята.

“Обувките” (1888) на Ван Гог от късния му период се отличават с майсторството на цвета и засягат темата за смирението като човешко качество. Картината ни показва чифт стари обувки на един скромен селянин, които разказват за трудния живот на собственика си, но показват и достойнството на ръчния труд.

Кафявите “Обувки” (1888) на Ван Гог засягат темата за смирението и достойнството на ръчния труд

Черното асоциираме с тъмнината, смъртта, вещерството, страха и мъката.

“Вдовицата” (1922-23) на Кете Колвиц разкрива с пълна сила човешката трагедия от войната. Образът на жената е трагичен, пропит с мъка, защото съпругът и е загубил живота си във войната. Разбира се, тази емоция може да се предаде достоверно единствено чрез трагичния заряд на черния цвят.

Трагичният образ на “Вдовицата” (1922-23) на Кете Колвиц е пресъздаден чрез трагичния заряд на черната боя

Сивото е цветът на металите и камъните, но се асоциира и с негативни качества като скука, разпад и остаряване. И понеже в себе си съдържа черна и бяла боя, свързваме сивита краска с пепелта, прахта и смъртта.

За създаването на “Кози череп, бутилка и свещ” (1952) Пабло Пикасо използва сивото, за да създаде атмосфера на прокоба, смъртност. Символите на предметите, изобразени на картината сами по себе си допринасят за фаталния характер на творбата – черепът като символ на смъртта и свещта като преходен пламък между живота и смъртта.

“Кози череп, бутилка и свещ” (1952) на Пабло Пикасо подсилва фатализма със символите на сивото

Бялото от своя страна е най-чистият цвят, асоцииран със светлината, мира, чистотата и добротата.

През 1915 година руският художник Казимир Малевич разработва геометричен стил на абстрактното изкуство, който е наречен “супрематизъм”. Той твърди, че изчистената абстрактна форма има духовна сила, способна да отвори съзнанието за “върховенството на чистото изкуство” и за тази цел едва ли има по-подходяща боя от бялата. Това Малевич доказва с композицията си “Бяло върху бяло” (1918).

Композицията “Бяло върху бяло” (1918) на Казимир Малевич разкрива цял един нов стил в изкуството

Магдалена Нонова

About Магдалена Нонова

View all posts by Магдалена Нонова →