Да заживеем в света на Поезията!

“Поезията въплъщава чувството отвъд думите, ритъма отвъд значението, емоцията отвъд мисълта. Тя е нашето “отвъд всичко”

Днес е Световният ден на поезията. Учреден е през 1999 г. и се провежда под инициативата на  Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената ценност на поетичното изкуство като носител на езиковата красота, културата, свободния дух и творчески заряд, който ни издига над тривиалното и винаги ще бъде белег за висок човешки идеал. „Поезията е всичко, което си заслужава да се запомни от живота”

„Поезията е всичко, което си заслужава да се запомни от живота”

Тя ни води по пътеките, по които само душата може да се скита, които само с една дума ни отвеждат до детски спомени, до любовта, преминала с всички си лица през нас, през синовното и патриотичното чувство, до дълбоко затиснати мисли и чувства, до там, където ни е дори страх да погледнем. 

Всякакъв вид човешки прогрес, технологии и цивилизация онемяват пред няколко думи в рима, които сякаш за секунда обезсмислят всичко, което е външно и непривично, за да ни върнат във всичко, което е съкровено и лично. Поезията е невидимата мелодия, което думите и музиката съчетават в една дълбока вътрешна песен, която не може да бъде обяснена и анализирана. Която дава утеха, надежда, окрилява мечтите ни и дава изказ на любовта.

ДА ОТВОРИМ СЪРЦАТА СИ ЗА КРАСОТАТА НА СЛОВОТО

„Поезията е, когато емоцията намери своя мисъл, а мисълта намери Думи”

Известно е, че от най-древни времена посветените мистици са знаели добре, че думите могат да доведат до светлина или тъмнина, здраве или болест, богатство или бедност, любов или омраза, живот или смърт, че тайните Думи имат сила да променят живота на човека и света около него. Но какво става с Поезията? В крайна сметка, може ли тя да промени живота? Част от отговора на този въпрос,  можем да открием в думите на австрийския поет Йозеф Лайтгеб:

„Посред истината словото на поета е безкрайно спокойно и тайно пространство, в което срещаме една възвишена реалност и ясното собствено Аз. Дали тази среща ни възвисява, пречиства, съзрява, зависи повече от нас самите, отколкото от творбата, към която се отваряме. Никакви особени възпитателни намерения не са потребни на поета, ако той знае кому е задължен с всеки ред, от кого е получил поръката. Именно тогава неговото дело винаги ще бъде най-чистото, най-истинното и най-човечното дело. Ала към възвишеното поетът не е призован от никого, освен може би от светеца…“

„Поетът е казващият истината.“ — пише Томас Бернхард — „Тоест, преди всичко едно стихотворение трябва да бъде истинно и истинско.“

Истинският поет (и изобщо истинският творец) е свидетел на тази висша реалност, която му се разкрива, като по този начин тя става негово откровение и негова лична опитност. Поетът съпреживява и участва в Тайната на творящите Думи, тайната е негова насъщна духовна храна (небесна манна) и опитност в неосъзнати или частично осъзнати явления, идващи от реалности вън от него и в самия него.

Поезията, истинската, висша Поезия, е жив и тайнствен мост между невидимото и видимото, по който преминава духът. Тя е Път към онази реалност и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза.

Честит празник на всички Поети!

Avatar

About Златка Вълканова

View all posts by Златка Вълканова →